Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 77

                                                 гр.Кюстендил, 24.03.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №5 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

“Б.М.е.Б.“ ЕАД ***, представлявано от юк Явор Захариев, оспорва с  касационна жалба  решението на Кюстендилския районен съд от 31.10.2016год. по НАХД №1024/2016год., с което е потвърдено Наказателно постановление №77/04.04.2016год. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Изложени са доводи за допуснато нарушение на  материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивната инстанция за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за доказаност на  административното нарушение.  Твърденията са за  допуснати нарушения при съставяне на АУАН и при описание на деянието, а по същество се отрича извършването на релевираното административно нарушение.  Прави се  искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отменя на наказателното постановление. Алтернативно се претендира приложение на чл.28 от ЗАНН.

            Ответната страна – Комисията за регулиране на съобщенията, чрез пълномощника си юк Невена Темелкова, депозира  писмен отговор  за оспорване на  жалбата. Изразява се становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление №77 от 04.04.2016год., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на оспорващия  “Б.М.е.Б.“ ЕАД ***  е наложена имуществена санкция  в размер на 3000,00лв.  на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.41, ал.1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, за това, че  при извършена на 06.08.2015год. проверка в търговски  обект на дружеството в гр.Кюстендил, е установено, че не са представени на видно за потребителите  място  приетите от предприятието общи условия по чл.226, ал.1 от ЗЕС. 

За деянието е съставен АУАН №С-169/21.109.2015г., а в производството пред КРС са разпитани длъжностните лица при КРС, които са извършили проверката в търговския обект и които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН относно релевантните фактически обстоятелства, а именно, че в обекта не са били представени общите условия на предприятието; че такива  са били разпечатани от сайта на дружеството едва след поискване от контролните органи. Съдът е приел показания и на свид. Христова, която работи в процесния търговски обект и която твърди, че общите условия за били върху шкаф заедно с рекламни материали.

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че  в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на правилата относно съставянето и съдържанието на АУАН, а по същество – че административното нарушение   е доказано. Последният извод е обоснован от анализа на събраните писмени доказателства и от показанията на разпитаните длъжностни лица при КРС, на които съдът е дал вяра като обективни и логични. Налице са съображения и във връзка с претенцията на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН, която е преценена за неоснователна.

В касационното производство за приети писмени доказателства, които съдът не  обсъжда поради неотносимост към предмета на оспорване.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. 

Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, са неоснователни.  Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.326 от ЗЕС – санкционна норма, предвиждаща административно наказание за предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което е допуснало нарушение на някое от общите изисквания по чл.73 от същия закон. Последната разпоредба създава задължение за предприятията да спазват общите изисквания, приети с решение на КРС. Относимите за казуса са цитираните от АНО, Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, които са обнародвани в ДВ / арг. чл.73, ал.2/, поради което са общодостъпни за страните, съда и всички останали трети страни, вкл. потребителите на услугите. В този смисъл и предвид начина на разгласяване на Общите изисквания, доводите на касатора за неяснота за решението на КРС, с което  същите са приети, е неоснователно.

От друга страна, с оглед събраните писмени и гласни доказателства касационната инстанция приема за безспорно  извършването на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Анализът на доказателствените средства поотделно и в съвкупност налага извода, че  касатора има качеството на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В този смисъл за него възниква задължението по чл.41, ал.1 от Общите изисквания – да публикува приетите от него общи условия по чл.226, ал.1 от ЗЕС на хартиен носител и да ги представи на видно място в търговските си обекти. Като не е съобразило своето поведение с посочената разпоредба предприятието е извършило административно нарушение по чл.326 от ЗЕС и издаденото НП е законосъобразно.  Неоснователно се оспорват като необосновани правните изводи в горния смисъл на въззивната инстанция.  Същите са основават на проверка на събраните писмени и гласни доказателствени средства, като при съпоставка, вкл. със свидетелските показания, правилно е даден приоритет на депозираните такива от контролните органи, респ. изключени са като недостоверни показанията на работещото в търговски обект лице. Обосновано районният съд е преценил като обективни, последователни и логични показанията на проверяващите длъжностни лица, които съдържат данни, идентични с удостоверените със съставения констативен протокол за резултатите от проверката.

Следователно, оспорващото дружество е извършило релевираното административно нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с издаденото наказателно постановление.  Касационната инстанция счита за обосновани и правилни изводите в оспореното решение за отсъствие на предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай. Неоснователни са и  възраженията на дружеството за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по ЗАНН. Административното нарушение е описано с всички съставомерни елементи от обектива страна – време на извършване, място, изпълнително деяние и субект. Ясно и точно са описани непредоставените на достъпно място общи условия - визирането на чл.226, ал.1 от ЗЕС и чл.41, ал.1 от Общите изисквания е достатъчно, за да се определи предмета на обвинението в степен, позволяваща на санкционирания субект да разбере за какво административно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.

      Като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилно решение. Същото следва да се  остави в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК.

      Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

           

               ОСТАВЯ  В СИЛА  решение №369 от 31.10.2016г. на Кюстендилския районен съд, постановено по НАХД №1024/2016год.

                Решението е окончателно.

                Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.             

          

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.