Р Е Ш Е Н И Е

          79                                                           27.03.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на десети март                                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                              

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря И.С.

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 8 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

П.Л.К. *** обжалва решението по а.н.д.№ 1329/2016г. по описа на РС – Кюстендил. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с:

1/липса в АУАН и НП на нарушено правило за поведение, като такова е нормата на чл.483, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ, от където се извежда извод за нарушено право на защита и

2/противоречие между описанието в АУАН и НП с оглед добавката в НП на „винетен“ стикер. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответният Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за законосъобразно и моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-1139-001195/01.07.2016г. на ВНД началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на П.Л.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана за това, че на 13.06.2016г. в 14.10 часа  в гр.Кюстендил по ул.“Цар Освободител“ пред църква „Свети Мина“ К. е управлявал посочения в НП лек автомобил, собственост на И Й З, без за автомобила да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката от органите за контрол на пътното движение. Установено е, че на предното панорамно стъкло на автомобила не е бил залепен валиден стикер, удостоверяващ заплащането на застраховката. Представената застрахователна полица е удостоверила сключването на договора в деня на проверката, но в по-късен час. Другата застрахователна полица от 04.08.2015г. на „Дженерали застраховане“АД е била прекратена на 24.05.2016г.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП поради компетентност на наказващия орган, спазване на установените форма и ред за неговото издаване и доказаност на нарушението предвид данните от застрахователните полици.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН по препращане от чл.647, ал.4 от КЗ за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.

Обвинението в извършване на нарушение в АУАН и НП е свързано с обстоятелството, че на посочените дата и място К. е управлявал МПС, без да е негов собственик, за което няма сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Така формулирано, обвинението е достатъчно ясно за нарушителя, т.к съдържа всички съставомерни за отговорността фактически обстоятелства, включени в нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Систематичното място на нормата спрямо другата такава по чл.638, ал.1 от КЗ и различното им съдържание ги определят като самостоятелни едно от друго административни нарушения с различни по тежест санкционни последици. Докато наказанието по чл.638, ал.1 от КЗ се налага за нарушение на задължението на собственика по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, то наказанието по чл.638, ал.3 от КЗ се налага на лице, различно от собственика, нарушило задължения, уредени в самата санкционна норма. Т.е. санкционната норма съдържа в себе си и нарушеното правило за поведение. Това обуславя извода, че нарушението и наказанието битуват в един законов текст и посочването му в съдържанието на АУАН и НП е достатъчно за наличие на ясно обвинение от правна страна, противно на възражението на касатора. Възможността по чл.483, ал.1, т.1, пр.2 от КЗ за сключване на договора за застраховка от лице, различно от притежателя на МПС не представлява императивно правило за поведение. Нормата в тази й част е с диспозитивен характер.

Неоснователно е и твърдението на касатора за противоречие в съдържанието на АУАН и НП относно описанието на деянието във връзка с липсата на залепен валиден винетен стикер на предното панорамно стъкло на автомобила. Добавката в НП на думата „винетен“ не променя описанието и характеристиките на нарушението. Непълнотата не затруднява правото на защита на дееца, т.к. съставомерната част от деянието, свързана с липсата на договор за застраховка, е пълната такава. Обективните предели на обвинението са свързани със състава на нарушението.

Правилни са изводите на районния съд за доказаност на нарушението и налагане на съответното за него административно наказание, предвидено в закона в абсолютен размер.

Изложеното мотивира касационният съд да счете, че оспореното решение е правилно и същото ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 424/30.11.2016г. по а.н.д.№ 1329/2016г. по описа на РС-Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.