Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 21.04.

 

109

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На двадесет и четвърти март, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

            ЧЛЕНОВЕ:     ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                    НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА   

С участието на секретаря А.М.

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 11/2017г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Кюстендил срещу решение на Дупнишкия районен съд № 350 по н.а.х..д. № 917 по описа на този съд за 2016г. Навежда се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като се счита за неправилна преценката на първата съдебна инстанция, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – Б.М.Т., не изразява становище.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 350 по н.а.х..д. № 917 по описа на този съд за 2016г., с което е отменено наказателно постановление № 16-0348-000220/29.02.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при ОД на МВР Кюстендил. С наказателното постановление основание чл. 53 от Закона за

 

 

 

административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 177, ал. 4, пр. 1 вр. чл. 177, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ на Б.М.Т. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева; В НП са изложени следните обстоятелства: при посочени време и място управлява описан лек автомобил, като срокът на валидност на свидетелството му за управление на МПС е изтекъл на 25.05.2015г. Словесно нарушението е изразено по следния начин: управлява МПС, след като СУ на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1, в условията на повторност. По-долу в съдържанието на НП са изложени и следните обстоятелства: СУ на МПС – валидно до 22.05.2018г. Отнето на 08.08.2014г. със заповед за принудителна административна мярка и до момента на съставяне на АУАН е в СДВР. Налице е повторност, следва цитиране номера на друго наказателно постановление, връчено на 20.05.2015г. и влязло в сила 28.05.2015г. В предхождащия НП АУАН от всички изложени в НП обстоятелства е релевирано единствено, че водачът при посочените време и място управлява описания лек автомобил със свидетелство, чийто срок на валидност е изтекъл на 25.05.2015г. Както в АУАН, така и в НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 150 от ЗДП. Съставеният на датата на установяване на нарушението АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя на същата дата /12.06.2016г./. Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 08.06.2016г. Въззивната жалба е подадена на 15.06.2016г. /вж. пощенски плик на л. 8 от делото на ДРС/.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            За да постанови изложения по-горе резултат, Дупнишкият районен съд е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно законосъобразното съдържание на АУАН и НП. Счел е, че в НП са изложени обстоятелства, относими към няколко различни състава на административни нарушения, както и че е налице противоречие между отделните му части относно срока на валидност на СУ на МПС на водача. Съдът е приел още, че липсва относимост между релевираните обстоятелства, словесното формулиране състава на нарушението и правната му квалификация, респективно приложената санкционна разпоредба. ДРС е взел предвид и непълнотата на обвинението като съдържание по АУАН в сравнение с релевираните в НП факти, за които липсва констатиране в първия.

            Решението е правилно.

            В чл. 177, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДП са уредени хипотезите на четири различни по своя фактически състав административни нарушения, а именно: по т. 1 - управление на МПС от водач, който е лишен от това право по съдебен или административен ред, т.е., на когото по съдебен

 

 

 

или административен ред е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС”; по т. 2 – а/ управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за МПС. Тази хипотеза на административно нарушение би била съответна на извод за неправоспособност на водача и съответно на твърдение за нарушаване правилото на чл. 150 от ЗДП; б/ управление на МПС от водач, на който е отнето притежаваното свидетелство за управление на МПС по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДП, т. е. чрез налагане на принудителна административна мярка. Извън ЗДП, в Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е предвидена още една хипотеза на административно нарушение с предмет свидетелството за управление на МПС. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ. В чл. 51 от с.з. са уредени режима и сроковете за валидност на свидетелството за управление на МПС. Съгласно § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД „нередовен” български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност. Съответно в чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение – използване на нередовен български личен документ и административно наказание за това – „глоба” в размер от 30 до 200 лева.

            Прегледът на приложимата нормативна уредба от една страна и анализа на фактическите констатации по АУАН и НП от друга страна сочат наличие на констатираните от ДРС съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. С АУАН е поставено началото на производство по установяване на нарушение, изразяващо в това, че водачът на МПС го е управлявал с изтекъл срок на валидност на притежаваното от него СУ на МПС, т.е. нарушение, чиято правна квалификация се намира в разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД. За това нарушение е и повдигнатото обвинение. В издаденото НП е налице излагане на тези обстоятелства, придружено със сочене на дата, на която е изтекъл срокът на валидност на СУ на МПС. Същевременно само един абзац по-надолу в същото се сочи, че срокът на валидност на този удостоверителен относно правоспособността на водача документ е до 22.05.2018г. Т.е. едното от твърденията в обстоятелствената част на НП отрича другото. Тези фактически обстоятелства от друга страна са счетени от наказващия орган като нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДП. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация, относима към съвършено различни обстоятелства. Наведени са обстоятелства за повторност, без да е повдигнато обвинение за тях с предхождащия НП АУАН. Изброените пороци в съдържанието на АУАН и НП, а именно - несъответствие между фактическия състав на нарушението и неговата правна квалификация, съществена непълнота на подвигнатото с АУАН обвинение, всеки поотделно съставлява съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, довело до пълна неяснота на обвинението и накърняване правото на защита на наказаното лице.

            Като е формирал аналогични изводи за фактите и правни съображения, ДРС не е допуснал порок на съдебния акт, който да съставлява соченото от касатора и служебно проверено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва извод за неоснователност

 

 

 

на касационната жалба и като последица оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

 

            АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД  РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 350 от 07.1.2016г. по н.а.х.д. № 917 от 2016г. по описа на Дупнишкия районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване. 

 

            Решението да се съобщи на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                             

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.                               

 

                                                                                                          2.