Р Е Ш Е Н И Е

         81                                                            27.03.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на десети март                                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                              

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря И.С.

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 17 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.Борислав Борисов от АК – Кюстендил като пълномощник на „С.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** обжалва решението по а.н.д.№ 1046/2016г. по описа на РС – Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, т.к. липсва посочване на конкретната нарушена законова разпоредба от Регламент 852/29.04.2004г. и потвърждаващите нарушението доказателства. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Пълномощникът на ответната Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил /ОДБХ/, последната с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №338 оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, поради което моли за неговото потвърждаване.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №34/29.06.2016г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с което на „С.“ЕООД за нарушение на Приложение II, глава I, т.1 от Регламент 852/2004 от 29.04.2004г. относно хигиената на храните във вр. с чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г. за хигиената на храните, издадена на основание чл.17, ал.2 от ЗХ на основание чл.48, ал.2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че по подаден сигнал до директора на ОДБХ – Кюстендил и във връзка със заповед на последния №425/31.05.2016г., на 01.06.2016г. контролните органи от Дирекцията са извършили проверка в обект – цех за производство на хляб и хлебни изделия в с.Мурсалево на фирма „С.“ЕООД. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол, въз основа на който е издаден АУАН, а по-късно и оспореното пред районния съд НП. Обвинението е за това, че обектът не се поддържа чист и в добро състояние, като конкретните замърсявания и състояние на отделните помещения за изброени самостоятелно. Помещенията включват помещението за нарязване и опаковане, за експедиция, склада за брашно, работното помещение, помещението за измиване и за ферментация.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за компетентност на наказващия орган, липса на нарушения в административнонаказателната процедура, доказаност на деянието и законосъобразно наложена имуществена санкция. Съдът е отрекъл възможността за маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН по препращане от чл.50 от ЗХ за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.

Обвинението за извършено нарушение в НП е свързано с обстоятелството, че на посочените дата и място помещенията в обекта, стопанисван от санкционираното дружество, не се поддържат чисти и в добро състояние. Посочените характеристики на нарушението са относими към т.1, Глава I от Приложение II към Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните. Нормата е приложима по препращането от чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г. за хигиената на храните. С оглед диференциацията в частта „Въведение“ на посоченото Приложение към Регламента, Глава I се прилага за всички помещения за храни, с изключение на тези, за които се прилага глава III /за подвижни; временни помещения; такива, използвани главно за частно жилище и автомати за храна/. Глави V-XII се прилагат за всички етапи на производството, обработката и разпространението на храни, а Глава II – за местата, където храните се приготвят, обработват или преработват. Обвинението в НП касае не етапите на производството, обработката и разпространението на храните и не местата на приготвяне, обработка и преработка на храните, а всички помещения в обекта на дружеството, включващи освен работните помещения /за производството на хляба и хлебните изделия/ и помещенията за опаковане и складовите такива. Следователно предметният обхват на обвинението е по-широк от обхвата на приложение по Глави II, V-XII от цитираното Приложение. Правният режим на нормите от Приложението, уреден изрично във „Въведението“ не дава възможност за друга правна квалификация на нарушените правила за поведение. Нормата на т.1 от Глава I поради общия й предметен обхват е относима към всички изброени в НП помещения за храни и следователно единствено приложимата такава по обвинението срещу дружеството. Следователно, нарушението правилно е квалифицирано към съответната за него правна норма, а съдържанието на НП включва всички съставомерни за отговорността фактически обстоятелства. Липсата на конкретно посочени доказателства, обосноваващи изводите на наказващия орган, не е съществено процесуално нарушение. Доказателствата са редовно събрани от районния съд, а дружеството е имало възможност да се запознае с тях и да изрази становище. Правото на защита на санкционирания субект да разбере обвинението и се защити срещу него не е нарушено.

Изводите на районния съд за съставомерност на нарушението, доказаност и законосъорбазност на наложената имуществена санкция почиват на правилно приложение на материалния закон.

Изложеното мотивира касационният съд да остави в сила оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335/01.11.2016г. по а.н.д.№ 1046/2016г. по описа на РС-Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.