Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 114

                                                 гр.Кюстендил, 24.04.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на тридесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       МИЛЕНА АЛЕКСОВА - С.

при секретаря Л.С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №18 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Началникът на Районно управление  - гр.Дупница при ОД на МВР-Кюстендил е подал касационна жалба срещу решението на ДРС от 23.12.2016год. по НАХД №1261/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №16-0348-001292 от 19.07.2016г., издадено от началника на РУП-Дупница  при ОД на МВР-Кюстендил.  Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърденията са за редовно съставен АУАН и издадено НП, чието съдържание отговаря на законовите изисквания, а по същество - за съставомерност на извършеното деяние. Искането е  за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество с потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът Х.Я.М. ***, чрез пълномощника си адв. Н. Б.,  изразява писмено становище  за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №16-0348-001292 от 19.07.2016г., издадено от началника на РУП-Дупница  при ОД на МВР-Кюстендил, за налагане на Х.Я.М. *** на административно наказание  “глоба” в размер на 300,00лв., на осн. чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП във вр. с чл.102 от ЗДвП, за това, че на 07.06.2016год., около 02,45 часа в гр.Дупница, на ул. “Хан Крум“,  като собственик на лек автомобил “Ф.П.“ с рег. № КН****ВВ, допуска управлението на автомобила от Д.Х. М., който го управлява след  употреба на алкохол, която е установена с техническо средство.

За деянието е съставен АУАН №12921/08.07.2016г., в който нарушението е описано по идентичен начин, а към административнонаказателната преписка е приложено копие от заповед на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностните лица, които са оправомощени да съставят актове и да издават  НП за нарушения по ЗДвП.

В производството пред ДРС, на страната на наказващия орган,  е разпитан единствено актосъставителя, който заявява, че поддържа написаното в АУАН, но не си спомня  конкретните обстоятелства относно деянието. На страната на нарушителя е разпитан  свидетеля  Д.Х. М. – негов син, който заявява, че  управлява автомобила – собственост на баща му от дълго време, като на датата на нарушението е управлявал  същия  след употреба на алкохол, но  това е  станало без знанието на баща му като собственик.   

  При  изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН – липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено; че описание на нарушението съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН не съдържа и  издаденото НП. Решаващият извод е, че вследствие на горните пороци, предявеното обвинение е неясно, поради което  е накърнено   правото на защита на нарушителя.  Липсват  съображения по съществото на спора.               

Настоящата инстанция, счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК го отменя и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 При служебната проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост. Същият обаче е постановен в нарушение на  материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което изложените в касационната жалба доводи са основателни.

            Районният съд незаконосъобразно е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН и на НП, което е ограничило правото на защита на нарушителя. Изложените доводи са необосновани и неправилни.  Противно на приетото в оспореното решение, съдържанието на АУАН и на НП съответства на изискванията на чл.42,  т.4 , съотв. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е идентично описание на деянието със съставомерните му признаци в съдържателните части на АУАН и НП. В същите  нарушението е квалифицирано като такова по чл.102 от ЗДвП, което е в съответствие с изложените фактически обстоятелства.  Предявеното обвинение е ясно и за нарушителя липсва съмнение относно признаците на релевираното деяние.  Привлечен към административно наказателна отговорност  е  собственикът на автомобила, който  е нарушил забраната по чл.102 от ЗДвП  като е допуснал същият да се управлява от лице, което е употребило алкохол.  Непосочването на концентрацията на алкохол на водача на МПС не съставлява порок на съдържанието на АУАН и на НП, доколкото посоченото обстоятелство не е елемент от състава на административното нарушение. Правните изводи на въззивния съд в обратния смисъл са необосновани и неправилни. 

              На второ място, от мотивите в оспореното решение остава неясно в какво се изразява несъответствието с изискванията на чл.42, т.4, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на деянието. Изложените доводи на въззивния съд в тази част  са бланкетни и без връзка с конкретните факти.  Обратно на изложеното от ДРС, касационната инстанция констатира пълно и точно описание на обстоятелствата по случая,  релевиращо всички елементи от състава на деянието. За нарушителя съществува яснота относно предявеното му административно обвинение, което е обезпечило процесуалната му възможност за адекватна защита. Изводите на районния съд в обратен смисъл  са необосновани от съдържанието на АУАН и НП и формирани в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348  ал. 1, т. 1 от НПК.  Оспореното решение следва да се отмени като неправилно. 

От друга страна, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по същество относно извършването на нарушението по чл.177, ал.1, т.3 от  ЗДвП  вр. с чл. 102  от ЗДвП  и предвид забраната  за касационната инстанция за фактически установявания по чл.220 от АПК,  делото следва да се върне за ново разглеждане. Съставът на ДРС, след анализ на събраните доказателства,  следва да формира  изводи по съществото на спора относно наличието на съставомерно деяние и относно приложението на материалния закон.

            Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 23.12.2016год.  по  НАХД №1261/2016год.  и  връща  делото  за  ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

           Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.