Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 21.04.

 

112

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На двадесет и четвърти март, две хиляди и седемнадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря А.М.

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  ПЕТРОВА к.а.н.д. 19/17г. по описа и  ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Районно управление Дупница  при Областна дирекция на МВР Кюстендил, срещу решение на Дупнишкия районен съд № 437 от 22.12.2016г. по н.а.х..д. № 771 по описа на този съд за 2016г., с което е отменено наказателно постановление № 16-0348-000611/22.04.2016г. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – И.Т.Л., чрез процесуалния си пълномощник адв. С., изразява становище за неоснователността й в представени по делото писмени бележки..                   Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за основателност на касационното оспорване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 437 от 22.12.2016г. по н.а.х..д. № 771 по описа на този съд за 2016г., с което е отменено наказателно постановление № 16-0348-000611/22.04.2016г., издадено от началника на РУ Дупница при ОД на МВР Кюстендил. С последното на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДП на И.Т.Л. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Нарушението е формулирано по следния начин : „Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му”. Посочено е, че водачът е във видимо нетрезво състояние, лъха на алкохол, с несигурна походка и говори нечленоразделно.

            В първоинстанционното съдебно производство е събран като доказателство талон за изпращане на медицинско изследване, който Л. е отказал да получи и това е удостоверено по съответния ред.  Пред районния съд са разпитани свидетелите И.Л.М. и А.И.В.. Първият от тях сочи в показанията си, че Л. не е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а е дал некачествена проба- направил е опит за даване на такава, но апаратът не е отчел резултат. Сочат, че поради това му е издаден талон за медицинско изследване. Вторият свидетел не дава показания във връзка с извършената проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества.  

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            Районният съд е приел въз основа съвкупен анализ на писмените и гласни доказателствени средства, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не е доказано извършване на нарушението.

             Решението е правилно. В чл. 174, ал. 3 от ЗДП са предвидени две хипотези на административно нарушение, със съответно две различни изпълнителни деяния, а именно : „откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство” и „не изпълни предписанието за медицинско изследване”. В разглеждания случай е взето предвид извършване на нарушение едновременно и по двата административнонаказатлни състава, без яснота кой всъщност е действително осъщественият. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, когато от водача е взета некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство или водачът не е в състояние за извършване на проверка с техническо средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. В разглеждания случай на административно нарушение поради даването на некачествена проба от водача, е следвало прилагане на цитираната разпоредба и съответно издаване на талон за медицинско изследване. Последното е сторено от контролните органи, като е несъмнено по делото, че жалбоподателят не се е явил за извършване на изследването. Именно в отказа му да се извърши лабораторно изследване, което в случая е било единственият начин да бъде проверен за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, се изразява извършеното нарушение. Наведените обстоятелства за осъществени състави на две различни нарушения, макар и свързани с отказ да се установи употребата на алкохол, както и  несъответствието между установената чрез надлежни доказателствени средства релевантна фактическа обстановка и изложената такава в АУАН и НП, сочат неправилна правна квалификация в противоречие с фактите по административнонаказателната преписка. Това от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление както от формална страна относно съдържанието му, така и по същество относно дадената правна квалификация на нарушението и налагане на наказанието при съобразяване на факти, различни от осъществените в обективната действителност. Като е формирал решаващи съображения, аналогични на изложените от касационната инстанция, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,         СЪДЪТ  РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437от 22.12.2016г. по н.а.х.д. № 771/2016г. по описа на  Дупнишкия районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

           

            Решението да се съобщи чрез връчване на преписи.

                                                                      

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :