Р Е Ш Е Н И Е

24.02.2017 г.

 

     Номер           48           2017 година             град Кюстендил

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

     Кюстендилски административен съд               

     на седемнадесети февруари                              2017 година

     В открито заседание в следния състав:

 

                                   Председател: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                        Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                 

                                                 НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

     Секретар: Л.С.

     С участието на прокурора Марияна Сиракова,

     Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

     КАНД № 21 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

РУ МВР Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил, чрез началника си Б.Д., обжалва Решение № 440 от 23.12.2016 г. на ДРС по НАХД № 1412 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отменено наказателно постановление № 16-0348-001642/14.09.2016 г. на Началника на РУ Дупница към ОД на МВР гр. Кюстендил,налагащо на Х.Д.П. ***, административни наказания “глоба” в размер 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,същото е и необосновано – касационни основание предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от АПК. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – представлява се от адв. С., която изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на ДРС.

Фактическите установявания на административния орган са за отказ на нарушителя да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, за неявяване за лабораторно изследване в срока на издаденото му от контролните органи предписание за медицинско изследване. Деянието на П. е отнесено към признаците от състава на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

Районният съд е формирал извод за недоказаност на нарушението, съответно незаконосъобразност на издаденото НП, поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН. Не се доказва извършване на твърдяното нарушение от обективна и субективна страна. Изложената фактическа обстановка в АУАН и НП не отговаря на обстоятелствата, при които твърдяното нарушение е било извършено.  

Касационната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция намира за неоснователни изложените от касатора мотиви за допуснати съществени нарушения в хода на административно – наказателното производство и необоснованост на първоинстанционното решение. Същите са бланкетни и не съдържат никакви конкретни оплаквания, не съдържат нови факти и обстоятелства релевантни за изхода на делото.

Касационният състав изцяло споделя изложените съображения от районния съд за недоказаност на твърдяното нарушение вменено на П..

АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, осъществяващи контрол по изпълнение на ЗДвП, в изискуемата от закона форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е връчен на нарушителя на 03.09.2015 г., при условията на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН /отказ/. Налице е обаче  несъответствие между фактическата обстановка, отразена в съставения акт и в обжалваното НП, дадена от контролния и административнонаказаващия орган и действителната такава, съгласно приложените доказателства /устни и писмени/. АНО е наложил административно наказание за нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и в двете му форми – заради отказа на П., като водач на МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В този смисъл, в АУАН и НП се съдържат подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, които обаче се опровергават от показанията на самия актосъставител Харизанов в с.з. от 30.11.2016 г.. Същият изрично сочи, че П. неколкократно е направил опит да бъде изпробван за употреба на алкохол, но не е могъл да даде качествена проба и в този смисъл не е налице отказ на лицето да бъде изпробвано с техническо средство , като на практика твърдяното нарушение се явява изцяло недоказано. Тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи върху АНО, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деянието, което представлява административно нарушение. Изложеното от АНО и не потвърдено от доказателствата по делото /писмени и устни/, не е позволило на водача в достатъчна степен да разбере за какво го санкционират, респективно да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото – от момента на съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, до подаването на жалбата до районния съд.

В този смисъл, решението на КРС, с което е отменено процесното НП в оспорената част, се явява постановено в съответствие с гореизложеното, което води до неговата законосъобразност и същото ще бъде оставено в сила.

    

С оглед на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  № 440 от 23.12.2016 г. на ДРС по НАХД № 1412/ 2016 г. по описа на същия съд за 2016 г.

  

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

         

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                        ЧЛЕНОВЕ: