Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 71

                                                 гр.Кюстендил, 23.03.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                            НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №17 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил, представлявано от началника Б.Д.,  обжалва решението на ДРС от 27.12.2016год. по НАХД №835/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №15-0348-001527/23.11.2016год.,  издадено от началника на РУ “Полиция”-Дупница в частта, с която на Д.И.К. са наложени административни наказания на осн. чл. 179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за недоказаност на релевираните деяния. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът Д.И.К. ***,  чрез пълномощника си адв. Н., изразява становище за неоснователност на  касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно..

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление №15-0348-001527  от 23.11.2015г.,  издадено от началника на РУП – Дупница при ОД на МВР - гр.Кюстендил,  в частта, с която на Д.И.К. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200,00лв. на осн. чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 200,00лв.  и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с  чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че на 10.11.2015год., около 17,00 часа  като водач на лек автомобил извършвайки движение на заден ход на паркинга на магазин Колор в гр.Дупница,  не се е съобразила с паркирания лек автомобил, като го блъска в предната част, както и че като участник в ПТП напуска ПТП без да изчака идването на съответната служба за контрол.

Във въззивното производство е разпитан актосъставителя, който е извършил проверка на място след получен сигнал,  и който само потвърждава констатациите в АУАН, без да депозира конкретни показания относно релевантните за деянията  факти.  

При  изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че липсват доказателства, установяващи извършването на  релевираните съставомерни деяния.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

     Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. 

Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на нарушителката  е ангажирана за две деяния, както следва: за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП и за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл. 175, ал.1, т.5 вр-. с чл.123, ал.1 т.2 от ЗДвП. По отношение на първото нарушение, касационната инстанция  възприема изцяло решаващите мотиви на въззивния съд  за недоказаност на съставомерно деяние. По делото не събрани доказателства, които да установяват настъпило ПТП в резултат на нарушение от страна на Д.К.  на правилата за движение на заден ход. Липсват категорични доказателства за  осъществена  от същата маневра и за наличие на повреда на ППС като признак, необходим в контекста на легалната дефиниция н §6, т.30 от ДР на ЗДвП.  Не са осъществени и доказани елементите от състава на санкционираното деяние, поради което  липсват предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответницата.

 Горните доводи  са относими изцяло и към второто релевирано с НП,  деяние по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с  чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Допълнително следва да се посочи, че от формална страна се установява несъответствие в АУАН и НП при формулиране на предявеното обвинение и при квалифициране на нарушението. Поведението на нарушителката е описано като нарушение на задълженията  като участник в ПТП, поради това, че не е останала на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи. Съпоставката между визираните нормативни разпоредби и описаните факти, сочи на  несъответствие между фактическите обстоятелства относно релевираното деяние и правната му квалификация. От друга страна, нарушението  не е доказано, доколкото  задължението по чл.123,ал.1,т.2 от ЗДвП, възниква когато при ПТП има  пострадали хора, а такива в случая липсват.

Изводите са за незаконосъобразност на наказателното постановление, респ. за  правилност на оспореното въззивно решение, което  настоящатна инстанция  оставя в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд от 27.12.2016год. постановено по НАХД №835/2016год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.