Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 47

гр.Кюстендил, 27.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - С.

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М.  и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №27/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            ОДМВР – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №438/06.12.2016г. на КРС, постановено по АНД №1729/2016г., с което е отменен ЕФ серия К №1356022 на ОДМВР – Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт – неправилно приложение на материалния закон, представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на ЕФ.

            Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №438/06.12.2016г., постановено по АНД №1729/2016г., с което е отменен ЕФ серия К №1356022 на ОДМВР – Кюстендил. Със същия Л.С. *** е санкционирана на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

             КРС е формирал извод за незаконосъобразност на ЕФ, приемайки че е издаден при неправилно приложение на закона, доколкото за установяване на нарушението е използвано мобилно техническо средство.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.              Същото е правилно и законосъобразно – събрани са относимите за спора доказателства, надлежно и аргументирано са анализирани фактите от значение за спорното право, крайните изводи се базират на закона с оглед установената фактическа обстановка. Спазени са и съдопроизводствените правила.

 Л.К.С. е санкционирана с ЕФ серия К №1356022 на ОДМВР – Кюстендил, за това че на 19.09.2016г. в 09.25ч. в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ пред №342, при разрешена населено място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявала лек автомобил Сеат Кордоба с ДК №КН****ВА с 65 км/ч. Прието е, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип  TFR1-M – изготвен е клип №7067. След анализ на снимковия материал и изготвена справка е установен собственикът на МПС-то – Л.К.С.. ЕФ е връчен на нарушителя на 05.10.2016г., видно от разписка.

Доколкото нарушението е установено и заснето именно с мобилно техническо средство, позиционирано в автомобил на контролен орган, то приложим е общия ред по ЗАНН за налагане на административно наказание, а не правилата на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно реда и начина на издаване на ЕФ, дори и след редакцията ДВ бр.19/2015г. В този смисъл неправилно и незаконосъобразно от АНО е приложена процедурата по издаване на ЕФ за установено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на §6, т.65 от ЗДвП, за да обоснове процесуалната законосъобразност на отменения ЕФ, както и на приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР, която според него води до извод за законосъобразността на ЕФ. Следва да се отбележи, че нормата на чл.3 от тази наредба не може да се тълкува извън законовата разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП. 

Видно от съдържанието на §6, т.65 от ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Самата дефинитивна норма предполага установяване на нарушението в присъствието на контролен орган при втория вид АТТС. Съответно, както се отбеляза, според процесуалната разпоредба на  чл.189, ал.4 от ЗДвП в релевантната й редакция "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Стриктното й тълкуване води до извода, че издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително позиционирани АТТС, работещи на автоматичен режим без нужда от обслужване от контролен орган. Видно и от разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредбата се предвижда, че по време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят осъществява наблюдение за функционирането на уреда или осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. Следователно при използване на мобилни технически средства, обслужвани от контролен орган, тази процедура е неприложима, защото в пълна степен важи извода на ВАС по ТР №1/2004г., „че противното би било заобикаляне на закона и стимулиране на незаконосъобразното бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол по спазване на закона“.

По тази причина настоящата инстанция намира, че ТР №1/26.02.2014г., постановено по тълкувателно дело №1/2013г. на ВАС, не е загубило значението си. Видно от диспозитива му в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Обстоятелството, че след промяната на чл.189, ал.4 от ЗДвП изискването за установяването и заснемането на нарушението е разширено чрез добавянето на израза "автоматизирано" не води до неприложимост на тълкувателното решение с оглед на вида на процедурата по ангажиране на отговорността, която е детерминирана от необходимостта при това установяване и заснемане да липсва контролен орган.

Решението на въззивния съд ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните основания за отмяна по чл.348, ал.1 от НПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №438/06.12.2016г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №1729/2016г.

                 Решението е окончателно.

                

                                            

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                      ЧЛЕНОВЕ: