Р Е Ш Е Н И Е

                         102                                           12.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми април                                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 28 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.Д.М. *** като пълномощник на „К.Д.И.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** обжалва решението по а.н.д.№1851/2016г. на РС – Кюстендил. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушение. Евентуално се претендира наличие на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

            Представителят на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Гладстон“ №35 оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и обосновано.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира същата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на обжалване пред районният съд е НП №10-0000316/26.01.2016г. на директора на ДИТ – Кюстендил, с което за нарушение на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на „К.Д.И.“ ЕООД на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

            От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена проверка на 07.12.2015г. по работни места и на 15.12.2015г. по документи от контролните органи е прието, че в стопанисвания от санкционираното дружество шивашки цех в гр.Кюстендил, ул.“Б.“ №*** лицето К.А.А. е извършвала трудова дейност като оператор на шевна машина с определено работно място и време. Проверяващите са установили, че работодателят я е приел на работа без да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Трудовият договор между страните е сключен на 07.12.2015г.

            Въз основа на посочените фактически установявания съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и доказаност на нарушението. Според съда, в деня на нарушението са били налице всички белези на трудово правоотношение между работодателя и работника и такова е съществувало, като работничката е допусната до работа без да й е връчен екземпляр от уведомлението до ТД на НАП. С оглед ограничението по чл.415в, ал.2 от КТ съдът е посочил, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на КРС е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Решението на районния съд е постановено при спазване на принципа за разкриване на обективната истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по см. на чл.13 и чл.14 от НПК. Приетите от съда доказателства са относими, допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически обстоятелства.

Обоснован от доказателствата по делото е изводът на съда за нарушение на правилото по чл.63, ал.2 от КТ. Налице се съставомерните за отговорността юридически факти от състава на посочената правна норма. Установено е и страните не спорят, че дружеството има качеството на работодател по см. на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на К.А.А. и че работодателят е наел работничката, която е престирала работна сила в деня на нарушението 07.12.2015г. в 11.10 часа въз основа на подписания от страните трудов договор от същата дата. От показанията на свидетелите и справката за приети и отхвърлени уведомления на л.9 от делото съдът правилно е установил, че към момента на допускане до работа работодателят не е изпълнил задължението си да предостави копие от уведомлението на работничката. Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е постъпило в информационния регистър на НАП на 07.12.2015г. в 14.08 часа, т.е. далеч след часа на констатираното нарушение. При така установеното нарушение, законосъобразно е отнасянето на същото към санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Наложената имуществена санкция е законосъобразна. Същата е определена в минималния законов размер и като такава е справедлива при спазване на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.

Правилна е преценката на съда за липса на маловажен случай. В нормата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е изключил приложението на маловажността при нарушенията по чл.63, ал.2 от КТ. Нормата е специална и дерогира приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН, независимо че при последната отпада наказуемостта на деянието. Значимостта на засягане на обществените отношения при престиране на работната сила е наложила посоченият начин на законодателна техника относно правната уредба на маловажните нарушения на трудовото законодателство.

С оглед на изложеното, решението на районния съд е правилно и ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №465/30.12.2016г. по а.н.д. №1851/2016г. по описа на РС - Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

              

 

 

                                                                                                  2.