Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 78

                                                 гр.Кюстендил, 24.03.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                                  НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря  А.М. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №31 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Г.Д.Т. ***, чрез пълномощника си адв. Р.Д.,  оспорва с касационна жалба решението на Дупнишкия районен съд от 09.12.2016год. по НАХД №843/2016год., с което е потвърдено Наказателно постановление №24 от 26.05.2016год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Оспорва се правилността на съображенията на въззивния съд за това, че  не са допуснати нарушения  при описание на деянието. Твърденията са, че  има противоречие межди АУАН и НП относно датата на релевираното деяние, което се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. По същество се отрича извършването на административното нарушение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът Регионална дирекция по горите – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление №24 от 26.05.2016год., издадено от директора на РДГ-Кюстендил, с което на Г.Д.Т. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.  на осн.чл.257, ал.1, т.3  вр. с чл.190, ал.1,т.1 и т.2  от Закона за горите във вр. с чл.47 ал.1 т.1 от Наредба №8/2011год. за сечите в горите. Административнонаказателната отговорност на нарушителя като  длъжностно лице – “старши лесничей” на Горско-стопански участък “Дупница” при ТП  ДГС – Дупница, е ангажирана  за това, че  на 28.12.2015год.  в подотдели 197д, 199в и 197з /държавна горска територия/ в местността “Б.» в землището на с.Бистрица, не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горски територии, като е допуснал сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета. 

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №24 от 13.01.2016г., който е издаден въз основа на констативен протокол от 28.12.2015г.  за извършена проверка  на посочената дата, в който административното нарушение е описано подробно, вкл.  вида и диаметъра на отсечените от процесните подотдели немаркирани дървета. В АУАН времето на извършване на деянието е визирано като период от 15.11.2015г. до 28.12.2015г.   Към преписката са приложени длъжностна характеристика на нарушителя за длъжността  “старши лесничей” и  заповед №РД-07-145/16.11.2015г. на директора на ТП ДГС – Дупница, с която е обособен охранителен участък  ГСУ «Дупница», в който Г.Д.Т. е определен за служител за предотвратяване и установяване на нарушения в държавните горски територии.

В производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица, извършили проверката, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН за невзети своевременно мерки  от страна на нарушителя по отношение на сечта на немаркирани дървета,  конкретизирайки  периода на извършената незаконна сеч – около 20 дни преди проверката. Свидетелите сочат, че извършителя на сечта не е установен. 

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава  наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че не  са налице съществени нарушения на изискванията относно реда за съставяне и съдържанието на АУАН и НП, а в преценката си по същество – че  административното нарушение за доказано.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебния акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

            Въззивното решение е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно  е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Обратните твърдения на касатора са неоснователни. Решаващите изводи на ДРС за потвърждаване на наказателното постановление са съответни на констатациите за липса на съществени процесуални нарушения при описание на релевираното деляние, а по същество - за  съставомерност на същото. Съображенията  са обосновани с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото и са в съответствие с  материалния закон.

Районният съд законосъобразно е приел, че съдържанието на АУАН и на НП съответства на изискванията на чл.42,т.4  от ЗАНН, съотв. на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Подробно и ясно са описани обстоятелства от състава на  административното нарушение. Както правилно е приел въззивният съд, съставът на административното нарушение по чл.257, ал.1, т.3  вр. с чл.190, ал.2, т.1. и т.2  от Закона за горите, предвид общата формулировка в закона,  изисква точно и ясно описание на  конкретните действия, респ. бездействия на нарушителя, съставляващи неизпълнение на задължението за предприемане на своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности като длъжностно лице, заемащо длъжността „старши лесничей“.  Горната констатация и възраженията на касатора изискват последваща проверка и съпоставка на съдържанието на АУАН и на НП. Същите  имат  необходимите реквизити предвидени в чл.42, т.4 и в чл.57, ал.1, т.5  от ЗАНН - подробно и детайлно са описани елементите от обективната страна на извършеното нарушение, както и съответната му правна квалификация съобразно относимите норми на ЗГ и Наредба №8/2011г. за сечите в горите. Касационният състав счита за допустимо конкретизирането на времето на извършване на нарушението от страна на АНО, който в хипотезата на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършва собствена преценка на събраните доказателства. В случая е налице ограничаване на времето на релевираното деяние в издаденото НП в сравнение с посоченото в  АУАН. В последния времето на извършване на деянието е визирано  като период от 15.11.2015г. до 28.12.2015г., а в НП е посочена  единствено  датата 28.12.2015г. Анализът на горното сочи на стесняване  от АНО, на предявеното  с акта обвинение в частта относно датата на извършване на административното нарушение като елемент от състава на същото. Противно на поддържаното от касатора описаното процесулно поведение на органа  създава яснота за нарушителя в по-голяма степен   от съставения акт, т.е. не води до ограничаване на правото му на защита. Изводите са за липса на съществено процесуално нарушение в  административнонаказателното производство и за неоснователност на възраженията в касационната жалба в тази и част.    

По съществото на релевираното нарушение, обосновано  въззивния съд е приел, че съставомерното деяние е доказано. Както се посочи, съставът на административното нарушение по чл.257, ал.1, т.3  вр. с чл.190, ал.2, т.1. и т.2  от Закона за горите е конкретизиран  чрез точно и ясно описание на  конкретните  бездействия на нарушителя, съставляващи неизпълнение на задължението за предприемане на своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности като длъжностно лице, заемащо длъжността „старши лесничей“. Същият не е осъществил възложените му по закон правомощия, като е допуснал сеч на дървета, немаркирани с контролна горска марка. Безспорни по делото, с оглед събраните  доказателствелствени средства, са качеството на субекта на деянието на длъжностно лице и отсичането на немаркирани дървета, извършени  след възлагането на визираните задължения на касатора със заповед №РД-07-145/16.11.2015г. на директора на ТП ДГС – Дупница. Представеният констативен протокол, който е официален свидетелстващ документ с необорена материална доказателствена сила, както и показанията на разпитаните длъжностни лица при РДГ-Кюстендил установяват категорично нарушението и неговия извършител. Липсата на доказателства за фактическия реализатор на незаконната сеч, не оневиняват нарушителя, доколкото в разпоредбата на чл.190, ал.2, т.и т.2 от ЗГ се въвеждат задължения за длъжностите лица за опазване на поверените им горски територии и за следене за спазване на правилата за сеч, а непредпазливостта на нарушителя е също наказуема форма на виновно поведение /арг. чл.7 ал.2 от ЗАНН/.

С оглед на изложеното, отговорността на нарушителя е ангажирана правилно и издаденото НП е законосъобразно. Правните изводи за потвърждаване на същото в оспореното решение са правилни и касационния съд го оставя в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд от 09.12.2016год., постановено по НАХД №843/2016год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

Председател:                                         Членове: 1.                             2.