Р Е Ш Е Н И Е

  106                                                                   18.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми април                                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                              

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 32 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.Р.Д. *** като пълномощник на Б.И.П., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: с.гр., ул.“***“ №3 обжалва решението по а.н.д.№856/2016г. на РС - Дупница. В жалбата се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Релевираното нарушение на закона поради неправилното му прилагане се свързва с противоречие в датата на нарушението между АУАН и НП и липса на доказателства за датата на сечта, респ. периода на бездействие на дееца. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            Ответната Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“България“ №33 не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки че съдът е постановил правилно и обосновано решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №23/26.05.2016г. на директора на РДГ - Кюстендил, с което на Б.И.П. на основание чл.257, ал.1, т.3 във вр. с чл.190, ал.2, т.1 и 2 от ЗГ във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че жалбоподателят е длъжностно лице, упражняващо лесовъдска практика, назначен на длъжност „горски стражар“ на ОУ „Бистрица“ при ТП ДГС „Дупница“. При извършена проверка на 28.12.2015г. от експерти при МЗХ, ИАГ, ЮЗДП - Благоевград, РДГ - Кюстендил и ТП ДГС „Дупница“ в присъствие на П. е констатирано, че в подотдели 197д, 199в и 197з в м.“***“ е налице извършена сеч на немаркирани дървета от бял бор, смърч, ела и бяла мура през периода 15.11.2015г. - 28.12.2015г. Видът, броят и диаметрите на пъновете на неправомерно отсечените дървета са отразени в Констативен протокол №04-01-8/28.12.2015г., като същите са описани в съдържанието на НП. В АУАН датата на нарушението съвпада с периода по Констативния протокол, а в съдържанието на НП е записана последната такава от периода – 28.12.2015г.

От правна страна съдът е формирал извод за компетентност на наказващия орган, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на деянието. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.

Неоснователно е възражението на касатора за противоречива дата на деянието между АУАН и НП. Датата на извършване на деянието е задължителен реквизит на АУАН и НП по см. на чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН. Като такава дата в съдържанието на АУАН е записан периода 15.11.2015г.-28.12.2015г. Този период е свързан със срока на действие на Позволителните за сеч за насажденията в подотдели 197д и 199в и с датата на извършване на съвместната проверка, обективирана в Протокол вх.№04-01-8/28.12.2015г., включваща и насаждението в подотдел 197з. В съдържанието на НП вместо периода по акта е записана като дата на извършване на нарушението крайната такава от периода – 28.12.2015г. Този начин на процедиране на АНО е в рамките на правомощията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН и е резултат от преценката на органа за законосъобразност и обоснованост на АУАН с оглед обхвата и съдържанието на събраните по преписката доказателства. Органът е намалил рамките на повдигнатото с АУАН обвинение за извършеното нарушение при еднородни с АУАН фактически обстоятелства. Този начин на процедиране не води до нарушаване на правото на защита на дееца.

Неоснователно е и възражението на касатора за недоказано нарушение във връзка с твърдението за липса на доказателства за датата на сечта, респ. периода на бездействие на дееца. Датата на нарушението по НП е датата, на която са установени и доказани незаконните дейности в горските територии, посочените в Протокола от проверката. С оглед задължението на дееца като служител по горите – „горски стражар“ да опазва поверените му горски територии и да следи за спазване на правилата за сеч по чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ, както и при наличие на нарушения в ДГТ да съставя АУАН /вж. т.9, раздел IV.“Основни функции и задължения“ от длъжностната характеристика/, същият е отговорен за невзетите своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконната сеч. Наличието на такава сеч е безспорно установена в Протокола, който е официален писмен документ с материална доказателствена сила, неоспорена в рамките на съдебното производство по делото. В тази насока са и показанията на св.З. и Н.. Времето на осъществяване на отделните действия по отсичане на немаркираните дървета във всеки от подотделите, с оглед общите рамки на повдигнатото обвинение, не може да се счита за дата на извършване на нарушението. Деянието е доказано с неговите обективни и субективни предели. Извършено е при непредпазливата форма, която е наказуема по аргумент от чл.7, ал.2 от ЗАНН. Правилно е приложена санкционната норма на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, като наказанието е определено в минималния законов размер при спазване на правилата по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Поради изложеното решението на районния съд е правилно и ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение №418/09.12.2016г. по а.н.д.№856/2016г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.