Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 59

                                                     гр.Кюстендил, 28.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М. и с участието на прокурор Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №33/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

             РУ Дупница, адрес гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решение №444/23.12.2016г. на ДРС, постановено по АНД №1663/2016г., с което е отменено НП №14-0348-001130/26.05.2014г. на началник РУП към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на НП.

             Ответникът не се явява и не изразява становище по жалба.        

             Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

                Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №444/23.12.2016г., постановено по АНД №1663/2016г., с което е отменено НП №14-0348-001130/26.05.2014г. на началник РУП към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница. В.Г.Д. *** е санкциониран на основание чл.177, ал.4 във вр.с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

              ДРС е отменил НП като незаконосъобразно, приемайки че нарушението по основния състав е доказано от обективна и субективна страна, но е останал недоказан признака „повторност“.

              Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

              В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.             

              Производството пред ДРС е инициирано по жалба на В.Г.Д. срещу НП №14-0348-001130/26.05.2014г. на началник РУП към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница. При извършена проверка на 14.05.2014г. в гр.Сапарева баня, ул.Германея е установено, че нарушителят управлява МПС без да притежава СУМПС. За нарушение на чл.150 от ЗДвП е съставен АУАН №1130/14.05.2014г. Въз основа на него е издадено НП №14-0348-001130/26.05.2014г., с което жалбоподателят е санкциониран за извършеното нарушение при условията на повторност по чл.177, ал.4 във вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП.

              Събраните писмени и гласни доказателства КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение на чл.150 от ЗДвП от жалбоподателя. Същото се явява доказано от обективна и субективна страна. Материалноправната разпоредба регламентира изискването всяко МПС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Безспорно в настоящия случай е, че В.Д. е управлявал МПС без да е правоспособен водач – обстоятелство, което се доказва от писмените доказателства и от вписването от самия нарушител в АУАН. Деянието е относимо към нормата на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП и следователно се определя като административно нарушение по същия текст от закона.

Правилно, в съответствие с доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел, че повторността на административното нарушение не е доказана, както с оглед даденото описание на деянието в НП, така и с оглед липсата на ангажирани доказателства от АНО във визираната насока. Предпоставките на §6, т.33 от ДР ЗДвП не са установени по надлежния ред нито в производството пред АНО, нито в съдебното такова.

             Постановявайки обаче решение, с което отменя атакуваното НП, районния съд е приложил неправилно закона. Съдът, решавайки делото по същество с оглед правомощията си по чл.63, ал.1 от ЗАНН е следвало, установявайки че фактическите обстоятелства, приети в АУАН въз основа на доказателствата по делото, сочат на по-лекото нарушение /основния състав по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП/, да преквалифицира деянието. В случая изложените фактически констатации в акта и постановлението, като правилно установени, следва да бъдат основата, на която да се извърши квалификацията на административното нарушение под съответната нарушена административнонаказателна норма. По см.на чл.222, ал.1 от АПК и с оглед безспорното доказано административно нарушение по изложените фактически твърдения в акта и постановлението, КАС ще отмени решението на ДРС и ще измени НП, като го преквалифицира, прилагайки закон за по-лекото такова по вид, а именно по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, с налагане на наказание в минимален размер -  „глоба“ в размер на 100 лв. Решението си касационният съд съобразява с разпоредбата на чл.354, ал.2, т.2 от НПК, приложима от касационния състав по арг. от чл.84 от ЗАНН. С преквалификацията не се нарушава положението на нарушителя, тъй като се санкционира нарушение, което е описано в АУАН и в НП.

              Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ решение №444/23.12.2016г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1663/2016г. и вместо него постановява:

             ИЗМЕНЯ НП №14-0348-001130/26.05.2014г. на началник РУП към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница в частта му, с която на основание чл.177, ал.4, пр.1 от ЗДвП за повторно нарушение на В.Г.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, като преквалифицира деянието по основния състав на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП и намалява размера на административното наказание на 100 лв. /сто/.

              Решението е окончателно.

             

                                                

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                   ЧЛЕНОВЕ: