Р Е Ш Е Н И Е

Номер 126   , 02.05.2017г., град Кюстендил

 

                                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  КЮСТЕНДИЛ              

 

На тридесет и първи март, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. ПЕТРОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                              МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

С участието на секретаря Л.С.

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕТРОВА к.а.н.д. 35/2017г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Производството е по реда на чл. 211 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.

            РДНСК Югозападен район, чрез началника и процесуалния  пълномощник - юрисконсулт К. Ц. И., оспорва Решение № 156 от 19.08.2016г. по н.а.х.д. № 73/2016г. по описа на РРС. В о.с.з. касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт К.. В жалбата и в проведеното о.с.з. се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Релевираното нарушение на закона поради неправилното му прилагане се свързва с неправилна преценка на първата съдебна инстанция за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство при съставяне, предявяване и връчване на АУАН. Развиват се съображения, че такива не са допуснати. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – Д.Д.П., чрез процесуалния пълномощник адв. П., оспорва жалбата. Развиват се съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Развиват се доводи по съществото на спора за незаконосъобразност на наказателното постановление.

            Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.    Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, материалите по делото на районния съд и приетите в касационното производство писмени доказателства, намира жалбата за допустима като подадена от страна с право на касационно обжалване по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № ПК-15-103р-44/23.10.2015г. на началника на РДНСК Югозападен район, с което за нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на Д.Д.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Прието е, че в качеството си на главен архитект на община Ковачевци, Д.Д.П. е издала разрешение за строеж № 11/17.06.2015г. относно строеж: „Кабелна мрежа – въздушна кабелна мрежа, с. Лобош, община Ковачевци, област Перник, с дължина на кабелната мрежа – 4040 м, в нарушение на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 35 от 30.11.2012г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, наричана по-долу наредбата, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012г. Прието е, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на цитираните разпоредби от наредбата, без да са представени извадка от специализирана карта за съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура или за друга техническа инфраструктура, договор за съвместно разполагане и/или ползване. Прието е, че с това е осъществен съставът на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Радомирският районен съд е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП поради обстоятелството, че уличеното в административно нарушение лице, респективно наказаното лице, не е поканено да присъства при съставяне на АУАН. Съдът е приел, че отправянето на покана по телефона съобразно представен по делото констативен протокол не е доказано. Така мотивиран, приемайки, че допуснатото е съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, РРС е отменил наказателното постановление.

По съществото на спора е развил съображения за доказаност на административното нарушение, позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд Перник, с което жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК Югозападен район за отмяна на издаденото от П. разрешение за строеж е отхвърлена.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е  неправилно. Съображенията за това са следните:

Не се споделя изводът на първата съдебна инстанция за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Обоснован е изводът на РРС, че не е доказано изпращането на устна или писмена покана до Д.П. за присъствие при съставяне на АУАН. Това обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не се е отразило на правото на защита на наказаното лице и последното е осъществило това си право в пълен обем. Съставеният АУАН му е надлежно предявен /при условията на отказ/ и връчен, в който момент лицето е имало възможността на впише в него възраженията си. То е упражнило правото си да подаде възражения и в тридневния срок от връчване на АУАН. След издаване и връчване на наказателното постановление лицето е упражнило и правото си на жалба до съда. Във всеки един от проследените моменти, П., в качеството си на уличено, а впоследствие и на наказано лице, е имала пълната възможност да чрез предявяване на възражения, респективно въззивна жалба да наведе доводи и посочи доказателства, т.е. да осъществи ефективно защитата си и в пълен обем. Изводът е, че неизпращането на покана да присъства при съставяне на АУАН не е ограничило или осуетило правото на защита на лицето и не съставлява съществено процесуално нарушение. Приемайки обратното, районният съд е постановил неправилен съдебен акт при касационно основание за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

В административнонаказателното производство не са допуснати и други съществени процесуални нарушения – релевираното административно нарушение е описано с всичките му съставомерни признаци, ясно и пълно, посочените са нарушените разпоредби от приложимата наредба при издаване на разрешението за строеж.

Произнасяйки се на основание чл. 222, ал. 1 от АПК по съществото на спора, КАС счита, че релевираното нарушение е доказано. Напълно се споделя в тази насока изводът на районния съд, че по въпроса за незаконосъобразността на разрешението за строеж на посочените в наказателното постановление основания е налице влязъл в сила съдебен акт – решение № 310 от 07.10.2015г. по адм. дело № 379/2015г. по описа на ПАС. Неоснователен е доводът на процесуалния пълномощник на ответника по касационната жалба за неотносимост на цитираното решение към спора за законосъобразността на наказателното постановление. Главният архитект на община Ковачевци е бил конституиран и е участвал по адм. дело № 379/2015г. като страна. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решение № 310 от 07.10.2015г. по адм. дело № 379/2015г. по описа на ПАС имат за последица относимостта и правната значимост на решението по него към разрешаването на въпроса извършено ли е релевираното нарушение.

Изводът за доказаността му следва и от всички събрани по делото пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства.

Следва отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.

Мотивиран от горното, Съдът  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №156 ОТ 19.08.2016г. на Радомирския районен съд по н.а.х.д. №73/2016г. по описа на този съд и ВМЕСТО НЕГО

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ПК-15-103р-44/23.10.2015г., издадено от началника на РДНСК Югозападен район, с което на основание по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на Д.Д.П. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

 

            Решението е окончателно.

 

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.