Р Е Ш Е Н И Е

                                   88                                  07.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесет и първи март                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 40 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.К. П. от АК – Кюстендил като пълномощник на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Ц. О.“ №*** обжалва решението по а.н.д.№1155/2016г. по описа на РС – Кюстендил. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с материална компетентност на наказващия орган и доказаност на деянията като административни нарушения. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. представителят на касатора поддържа жалбата.

Пълномощникът на ответния ЕТ „Д.П. – Д.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което е правилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №28/03.06.2016г. на директора на ОДБХ –Кюстендил, с което на ЕТ „Д.П. – Д.“:

1/за нарушение на Приложение II, глава V, т.1, б.“а“, изр.първо, пр.първо от Регламент 852/2004 от 29.04.2004г. относно хигиената на храните във вр. с чл.2 от Наредба №1/26.01.2016г. за хигиената на храните и чл.17, ал.2 от ЗХ на основание чл.48, ал.2, пр.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. и

2/за нарушение на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ на основание чл.48, алр.2, пр.първо от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че в резултат на извършена на 28.04.2016г. проверка от контролните органи от ОБДХ – Кюстендил в обект Механа „Ч.“ в гр.Кюстендил, ул.“Ю. Г.“, стопанисван от санкционирания ЕТ, е установено, че предметите, инсталациите и оборудването в обекта, с които храните влизат в контакт не са ефективно почистени и се съхраняват негодни за човешка консумация храни поради изтекъл срок на трайност. Съгласно представена заповед №1456/08.06.2016г. на Изпълнителния директор на БАБХ, издателят на НП инж.Б. О. /началник отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Кюстендил/, считано от 03.06.2016г. е с възложени правомощия на директор на ОДБХ.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП поради липса на материална компетентност на наказващия орган. Според съдът, възложените функции на директор следват датата на издаване на НП, като придаденото обратно действие на заповедта за заместване не санира извършените преди 08.06.2016г. действия от лицето.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспореното НП поради некомпетентност на неговия издател.

Съгласно нормата на чл.49, ал.2 от ЗХ санкционният състав на чл.48, ал.2 от закона се прилага от ръководителя на съответния компетентен орган в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението. В случая, длъжностните лица, установили нарушенията по АУАН са от състава на ОДБХ – Кюстендил, поради което директорът на посочената Дирекция притежава материалната компетентност да издаде НП. От материалите по делото на районния съд е установено и страните не са спорили, че към момента на издаване на НП директор на ОДБХ е бил инж.С. И. С., който е отсъствал. Установено е и че НП не е издадено от него, а от инж. Б. С. О., съгласно заповед №ОСПД-1456/08.06.2016г. Заповедта е издадена в законовата хипотеза на заместване по чл.84, ал.1 от ЗДСл. Придаденото със заповедта обратно действие, считано от 03.06.2016г., е незаконосъобразно и не може да породи целените правни последици. От една страна, законът не предвижда възможност за обратно действие на този вид заповеди, а от друга страна институтът на „заместването“ възниква по силата само и единствено на изрична писмена заповед /вж. мотивите в т.1 от ТР №4/22.04.2004г. на ВАС по д.№ТР-4/2002г./. Със заповедта се обективира волеизявление за заместване на отсъстващия титуляр от подчинено нему друго лице, като е необходимо уведомяване на заместника. Императивното изискване на закона за писмена форма на заместването е форма за действителност, поради което узнаването й от заместника и началото на изпълнение на правомощията на замествания следват момента на издаване на заповедта. Начисляването на възнаграждение на инж.О. за периода преди 08.06.2016г. не променя горния извод, т.к. не начисляването, а издаването на заповедта по чл.84, ал.1 от ЗДСл поставя началото на заместването. Следователно, към 03.06.2016г. действителният издател на НП не е имал материална компетентност. С оглед правомощията по чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН правилно районният съд е отменил НП. За пълнота на мотивите касационният съд ще посочи, че незаконосъобразно в съдържанието на НП не е отбелязан действителният негов издател с трите му имена, длъжност и основание за заместване /заповед/, което е предпоставка за привидност на разпореденото административнонаказателно правомощие.

Изложеното мотивира касационният съд да остави в сила оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №12/06.01.2017г. по а.н.д.№1155/2016г. по описа на РС-Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.