Р Е Ш Е Н И Е

                                     91                                07.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесет и първи март                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 47 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Началникът на РУ – Дупница с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Б.“ №2 обжалва решението по а.н.д.№1377/2016г. на РС - Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с твърдения за спазване на процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът В.Л.В. *** и пълномощникът му не изразяват становище по съществото на жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е постановил обосновано и правилно решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0348-001411/03.08.2016г. на началника на РУ – Дупница, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на В.Л.В. на основание чл.179, ал.2 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че обвинението срещу В. е за това, че на 23.07.2016г. на общински път КNL1035, км. 4+100 в посока с.Ч. е управлявал лек автомобил, като не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и релефа на местността, в следствие на което се блъснал в странична еластична метална ограда и е реализирал ПТП с материални щети на автомобила.

Като правни изводи съдът е приел неправилна квалификация на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.к. същата не съдържа квалифициращия резултатен признак за причинено ПТП, липса на данни за настъпило ПТП по дефиницията в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, некомпетентност на наказващия орган поради неясно посочено място на нарушението и недоказано нарушение. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на НП с корекция на част от мотивите.

 

Неправилен е извода на съда за неотносим състав на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Задължението в посочената правна норма е в корелативна връзка със санкцията по чл.179, ал.2 от закона, т.к. критериите за преценка дали е налице несъобразена скорост са изброени в нормата на чл.20, ал.2 от закона. Единствено съставомерния резултат за наказване на дееца – причиняването на ПТП е част от санкционната норма. Този начин на законодателна техника е допустим, т.к. се касае за резултатно нарушение.

Неправилен е извода на съда и за липса на описание на ПТП по дефиницията на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. В АУАН и НП описанието на деянието е свързано с посочване на причинени в следствие на сблъсъка на лекия автомобил с оградата материални щети по автомобила. Това описание включва всички елементи от определението за ПТП, т.к. е налице събитие в процеса  на движение на МПС, предизвикало материални щети на превозното средство.

Обоснован от проверката на съдържанието на АУАН и на НП обаче е извода на съда за неясно място на нарушението съгласно задължението на органите по чл.42, т.3, пр.2 и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН. Посоченото място като общински път с координати и пътен километър не дава яснота в кой район на кое населено място е осъществено деянието. Реквизитът е абсолютно процесуално условие за законосъобразност на НП, като същият е определящ и за компетентността на наказващия орган по см. чл.48, ал.1 от ЗАНН. Налице е съществено процесуално нарушение при издаване на НП, което на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на НП без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

Извън изложеното, налице е и друг процесуален пропуск, свързан с реквизитите по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва пълно, точно и адекватно на предявеното обвинение,  описание на релевираното административно нарушение със съставомерните му признаци, както и на обстоятелствата при които е извършено. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че управлява МПС  с несъобразена с пътните условия скорост и се блъска в странична еластична метална ограда, а приложеният административнонаказателен състав е по чл.179, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, като текста на последната разпоредба е възпроизведен буквално в НП  и по този начин е формулирано предявеното обвинение. При визираните реквизити на АУАН и на НП е очевидна липсата на описание на релевантни за състава на нарушението факти. Актосъставителят и АНО не са посочили с кои обстоятелства по чл.20, ал.2 от ЗДвП не е съобразил скоростта си на движение водача, доколкото употребеното понятие „пътни условия“ освен, че не е визирано в нормата на закона, е и твърде общо. Дължимо е било описание на конкретните условия на релефа и местността, визирани в АУАН и НП и начина на движение на МПС, които обстоятелства да могат да обосноват извода на органите за връзка между движението на автомобила, неизпълнението на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилото ПТП. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила водят на самостоятелно основание до незаконосъобразност на НП. Нарушено е правото на защита на дееца да разбере обвинението и се защити срещу него.

По посочените правни доводи решението на районния съд като краен резултат е правилно поради което и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №443/23.12.2016г. по а.н.д. №1377/2016г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.