Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 105

                                                 гр.Кюстендил, 13.04.2017год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти март  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №49 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Районно управление – Дупница  при ОД на МВР-Кюстендил, представлявано от началника Б.К.Д., оспорва с касационна жалба решението на ДРС от 12.01.2017год. по НАХД №1353/2016год.,  с което е отменено  Наказателно  постановление  №16-0348-001632  от 29.08.2016год.,  издадено от  началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил.  Жалбата е бланкетна с изложени  доводи за допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК.  Твърденията са  за извършено административно нарушение по чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП, което се счита за безспорно доказано  от събраните по делото доказателства.  Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за  потвърждаване  на наказателното постановление.

Ответникът – Б.И.П. ***, чрез пълномощника си адв. В.С.,   изразява  писмено становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е  отменено Наказателно постановление №16-0348-001632  от 29.08.2016год.,  издадено от  началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което на ответника по касация Б.И.П. е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 100,00лв.  на осн. чл.183, ал.5, т.2  от ЗДвП  вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 11.08.2016год.  около  08,45 часа    в гр.Дупница на ул. Княз Борис І  срещу РУ – Дупница,  не е осигурил предимство  на преминаващи по пешеходна пътека  пешеходци.

За деянието е съставен АУАН №1632/11.08.2016г. със същото съдържание, а   към административнонаказателната преписка  са приложени  доказателства за установяване на компетентността на актосъставителя и издателя на НП.

В  производството пред ДРС са  разпитани  полицейските служители  Н. и С., които заявяват, че водачът не е осигурил предимство на пешеходец, който се е намирал на пешеходна пътека; че последната не е била означена с пътен знак и е била заличена преди нарушението със черна боя, но въпреки това се е виждала ясно.   По делото е представено писмо на кмета на Община Дупница, от което се установява, че с решение на специалната комисия към ОбС-Дупница е премахната съществуващата в процесния участък пешеходна пътека като за целта  върху същата е полагана двукратно демаркираща боя;  че са премахнати пътните знаци, указващи наличие на пешеходна пътека и са монтирани преградни решетки, указващи, че на мястото не се допуска пресичане на платното от пешеходци.

При събраните доказателства, Районният съд е отменил  наказателното постановление като незаконосъобразно.  Приел е, че в административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  относно съдържанието на АУАН и на НП във връзка с описанието на релевираното деяние, което описание е  преценено за непълно, а по същество – че административното нарушение не е доказано.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи по съществото на спора за недоказаност на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП поради липса на доказателства за извършено нарушение по чл.183, ал.5, т.2 вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на нарушителя П. е ангажирана за това, че не е осигурил предимство, когато е преминавал през пешеходна пътека.  От анализа на визираните нормативни разпоредби е видно, че  от обективна страна  за да е налице съставомерно деяние се изисква  съществуване на пешеходна пътека,  при  приближаване  до която водачът има задължението да намали скоростта или да спре за да пропусне  преминаващи пешеходци, т.е. необходимо е  на мястото на нарушението да има пешеходна пътека.  Противно на поддържаното от АНО, от събраните по делото доказателства и конктерно от писмото на кмета на Община Дупница,   се установява, че в описания участък от територията на гр.Дупница няма пешеходна пътека. Горното е достатъчно за да се приеме, че водачът на автомобила не е извършил релевираното нарушение, доколкото предимството на пешеходците е нормативно осигурено само при преминаването им през пешеходна пътека. В този аспект правилно въззвият съд е дисквалифицирал деянието на нарушителя като административно нарушение по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП и е отменил издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия  районен съд от 12.01.2017год.,  постановено по  НАХД №1353/2016год.   

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.