Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 103

                                                 гр.Кюстендил, 13.04.2017год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти март  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №50 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Районно управление – Дупница  при ОД на МВР-Кюстендил, представлявано от началника Б.К.Д., оспорва с касационна жалба решението на ДРС от 12.01.2017год. по НАХД №1354/2016год.,  с което е отменено  Наказателно  постановление  №16-0348-001438  от 11.08.2016год.,  издадено от  началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил.  Жалбата е бланкетна с изложени  доводи за допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК.  Твърденията са  за извършено административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП, което се счита за безспорно доказано  от събраните по делото доказателства.  Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за  потвърждаване  на наказателното постановление.

Ответникът – Д.А.А. ***, чрез пълномощника си адв. В.С.,   изразява  писмено становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е  отменено Наказателно постановление №16-0348-001438  от 11.08.2016год.,  издадено от  началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което на ответника по касация Д.А.А. е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 300,00лв.  на осн. чл.177, ал.1, т.3  от ЗДвП  вр. с чл.102 от ЗДвП, за това, че на 05.08.2016год.  около 02,00 часа    в гр.Сапарева баня  като собственик на лек автомобил е предоставил управлението му на Ц.К.Н., който го управлява след употреба на наркотични вещества.  

За деянието е съставен АУАН №1438/05.08.2016г., в който е вписана дата на извършване на нарушението 03.07.2016год.  Към административнонаказателната преписка и делото  са приложени  доказателства за установяване на правото на собственост на нарушителя по отношение на процесния автомобил, както и пълномощно за управление на последния предоставено от собственика на лицето  Ц.К.Н.. 

В  производството пред ДРС са  разпитани  полицейският служител Костадинов и лицето, което е управлявало автомобила Начев. Първият не сочи относими към деянието обстоятелства, доколкото е свидетел на съставянето на акта, а вторият заявява, че  нарушителят А.  не е знаел, че автомобила му се управлява от лице, което е употребило наркотични вещества.  

При събраните доказателства, Районният съд е отменил  наказателното постановление като незаконосъобразно на процесулано осонавние и без да разглежда спора по същество.  Приел е, че в административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  относно съдържанието на АУАН и на НП във връзка с датата на извършване на нарушението – в АУАН е  вписана дата 103.07.2016г., а в НП – 05.08.2016г., с което е ограничено  правото на защита на нарушителя.  

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221 ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи, с които се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила  различието в датата на извършване на релевираното деяние, посочена  в АУАН и в НП, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП поради противоречие относно датата на извършване на административното нарушение между АУАН и НП.  Административнонаказателното производство е започнало въз основа на акт, съставен срещу нарушителя  за деяние извършено на 03.07.2016год., а отговорността  на същия е  ангажирана с издаденото НП за деяние, извършено на 05.08.2016год.  Горното несъответствие в датата на административното нарушение съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е ограничило правото на защита на дееца.  Предявеното обвинение, включително   датата на осъществяване  на съставомерното деяние като част от същото,  следва да са определени по идентичен начин  в съставения акт и в издаденото наказателно постановление. По този начин се  гарантира правото на защита на дееца и реализирацията му в пълен обем. В случая констатираното различие относно датата на релевираното деяние създава неяснота на обвинението - не позволява на нарушителя да разбере  кога е предоставил  автомобила си за управление на лице, употребило наркотични вещества  в нарушение на забраната по чл.102 от ЗДвП. Както се посочи, АУАН очертава предмета на обвинението с всички признаци от неговия състав, включително с прецизиране на датата и мястото на извършване на деянието, а с издаденото НП  за същото следва   да се наложи предвиденото в санкционната норма наказание. В случая липсва идентичност относно датата на деянието между  АУАН и НП, което правилно въззвият съд е квалифицирал като съществено нарушение на процесуалните правила  и е отменил НП. Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия  районен съд от 12.01.2017год.,  постановено по  НАХД №1354/2016год.   

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.