Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 132

                                               гр.Кюстендил, 09.05.2017год.

                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                      МИЛЕНА  АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №52 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, представляван от началника, оспорва решението на Дупнишкия районен съд от 05.01.2017год. по НАХД №443/2016год. в частта, с която е отменено  Наказателно постановление №30-0000113/12.03.2016год.  на и.д. началника на ОО „АА“ – Кюстендил, в частта, с която на Н.Г.Н. *** са наложени  две административни наказания  “глоба” в размер на по 1500,00лв. на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, както и  административно наказание “глоба” в размер на  20,00лв.  на осн. чл.185 от Закона за движението по пътищата. Релевирани са  доводи за неправилност на съдебния акт в оспорените му части поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че са извършени описаните съставомерни  деяния, които се считат за  безспорно доказани и правилно квалифицирани като нарушения по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, съотв. по чл.185 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора с потвърждаване на наказателното постановление изцяло.

            Ответникът Н.Г.Н. ***,   не изразява   становище по касационната  жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за частично основателна.

Предмет на касационно оспорване е решението  на районния съд в частта, с която е отменено Наказателно постановление №30-0000113/12.03.2016год., издадено от и.д. началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил в частта, с която на Н.Г.Н.  са наложени следните административни наказания:  “глоба” в размер на  1500,00лв.  на осн. чл.93, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.31,ал.1, т.2 от Наредба №34/06.12.1999г.  на МТ  за таксиметров превоз на пътници за това, че при извършена проверка  на 16.02.2016г. около 16,10 часа на таксиметрова стоянка  на ул. „С.И.Р.“ в гр.Дупница, обозначена с пътен знак Е-20, при изчакване на пътници с лек таксиметров автомобил, маркиран с черно-бели лепенки с надпис на превозвач „И.В.-9“, нарушителят е без удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил; “глоба” в размер на  1500,00лв.  на осн. чл.93, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.31,ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г.  на МТ  за таксиметров превоз на пътници за това, че в посоченото време и място, при изчакване на пътници с лек таксиметров автомобил, маркиран с черно-бели лепенки с надпис на превозвач „И.В.-9“  нарушителят е без разрешение за извършване на таксиметров превоз; “глоба” в размер на  10,00лв. на осн. чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП вр. с чл.11, ал.1,т.2 от ЗДвП за това, че в посоченото време и място нарушителят е без свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ  и  „глоба“ в размер на 20,00лв. на осн. чл.185 вр. с чл.147,ал.1  от ЗДвП за това, че в посоченото време и място, нарушителят  не е представил автомобила на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.

            За деянието е съставен АУАН №210254/16.02.2016год., а към административнонаказателната преписка са приложени доказателства относно материалната компетентност на съставителя на АУАН и на издателя на НП.

            В производството пред ДРС са разпитани проверяващите длъжностни лица при жалбоподателя, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН. На страната на нарушителя е разпитан свид. Вазов, който твърди, че непосредствено преди проверката е поискал от нарушителя услуга, а именно да го превози до автоморга в града,  но без да му заплаща превоза.

            При изложените доказателства, районният съд отменя наказателното постановление  в частта относно двете наказания по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП и относно наказанието по чл.185 от ЗДвП по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е  засегнато правото на защита на нарушителя, тъй като е налице противоречие при описание на нарушенията по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, доколкото е посочено, че нарушителят е без удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и без  разрешение за извършване на таксиметров превоз, т.е.  че не притежава необходимите документи, а  същевременно горното е квалифицирано като нарушения на чл.31,ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №34/1999г., които предвиждат задължение за носене на визираните документи. Допълнително се приема за недоказано извършването на таксиметров превоз на пътници от нарушителя, в която връзка се кредитират показанията на свид. Вазов.  По отношение на нарушението по чл.185 от ЗДвП, за да отмени НП въззивният съд е приел, че санкционният състав по чл.185 от закона е неприложим поради наличие на специална санкционна норма по чл.181, ал.1 от закона, неотносима към водач на МПС, различен от неговия собственик или длъжностно лице. С горните мотиви е отменил НП в посочените му части, а в частта за нарушението по чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП – НП е потвърдено и в тази част решението е влязло в сила. 

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебния акт в оспорените му части съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение в частта, с която е отменено НП в частта за двете нарушения по чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,  е неправилно  като постановено  в нарушение на материалния закон,  поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК касационинят съд  го отменя и решавайки делото по същество потвърждава наказателното постановление в посочените му части.  Изложените правни изводи на въззивната инстанция  са в противоречие с  доказателствата по делото и с приложимите материалноправни разпоредби.  Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за две нарушения по чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози, съотв.  по т.1 - за  това, че извършва таксиметров превоз на пътници без удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил  и по т.2 – за това, че извършва таксиметров превоз на пътници без разрешение за извършване на таксиметров превоз, т.е. за това, че не притежава необходимите документи, предвидени в разпоредбите на  чл.31,ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници. Визираните норми на подзаконовия акт, по които са квалифицирани деянията, предвиждат задължение за водачите при управление на таксиметров автомобил да носят   удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и  разрешение за извършване на таксиметров превоз.

 Сравнителният анализ на текстовата част на АУАН и на НП от една страна,  и на правната квалификация на описаното поведение на нарушителя, от друга страна,  е обосновало изводите на въззивния съд за противоречие при описание на нарушенията, респ. за  неяснота за обвинението,  което е ограничило правото  на защита на нарушителя. С горното  съдът е формирал  доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и е отменил НП в посочената му част.  Решаващите правни изводи  на ДРС се приемат от касационната инстанция за необосновани и неправилни. От съдържанието на АУАН и на НП е видно, че обвинението срещу Н.Н. е за това, че не притежава изискуемите за извършване на таскиметров превоз на пътници, документи. В този смисъл следва да се възприема употребеният   от АНО предлог без, който означава отсъствие, липса на нещо – в случая на документи. Описаните обстоятелства  сочат на нарушения по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП, за извършването на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя с оспореното НП. Действително непритежаването, липсата на визираните документи неправилно е квалифицирана  по чл.31,ал.1,т.1 и т.2 от Наредба №34/1999г. на МТ, която въвежда задължение за водачите на таксиметрови автомобил да носят процесните документи.  Допусната е непрецизност при правната квалификация на деянията, която не съставлява съществено процесуално нарушение, както необосновано е приел въззивният съд. Предявеното обвинение е валидно и ясно за нарушителя,  доколкото решаващо значение при формулиране на същото са фактическите обстоятелства от състава на релевираните нарушения. Последните се явяват доказани от събраните по делото  доказателства, а и нарушителят не ги оспорва с твърдения за това, че притежава изискуемите документи. Защитната теза на последния се свежда до твърдения за това, че  към момента на проверката не е  осъществявал  превоз срещу заплащане, т.е. таксиметров превоз по см. на §1, т.26 от ДР на ЗАвтП. Релевираните доводи са неоснователни. Противно на приетото от въззивния съд, касационната  инстанция счита, че  наличието на означителни знаци за таксиметров автомобил  и местонахождението на същия на стоянката за таксиметрови автомобили са достатъчни за да обосноват изводи за извършван таксиметров превоз на пътници. Заплащането на превоза, преценено от ДРС като единствено безспорно  доказателство  за да се приеме, че се осъществява тексиметров превоз, не съответства на волята на законодателя и съставлява неправилно стеснително тълкуване на легалната дефиниция и на санкционнота норма. По делото се явяват  безспорно доказани   съставомерните деяния по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП - непритежаване на нормативно изискуеми документи. За извършването на същите на нарушителя са наложени предвидените административни наказания. Издаденото НП в частта по т.1 и т.2 е законосъобразно и следва да се потвърди, след като бъде отменено неправилното решение на ДРС в посочените му части.

По отношение на административното нарушение по чл.185 от ЗДвП, оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. Общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП е приложима в случаите на нарушения по закона, за които не е предвидено друго наказание. От данните по делото е видно, че нарушението касае неизпълнение на задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП управляваното от водача МПС да е преминало задължителен периодичен преглед за техническа изправност. Неизпълнението на това задължение обаче се наказва със санкцията по чл.181, т.1 от ЗДвП. Наказателно отговорни са единствено собственика или длъжностно лице, представител на собственика, каквото качество Н.  не  е доказано да е имал. Специалната санкция по чл.181, т.1 от закона изключва приложимостта на общата такава по чл.185 от ЗДвП. Изводите на съда в посочения смисъл са правилни. Постановената отмяна на НП в посочената част е законосъобразна.

  Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                 Р   Е   Ш   И:

            ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 05.01.2017год. по НАХД №443/2016год. в частта, с която е отменено  Наказателно постановление №30-0000113/12.03.2016год., издадено от и.д. началника на ОО „АА“ – Кюстендил, в частта, с която на Н.Г.Н. *** са наложени  две административни наказания  “глоба” в размер на по 1500,00лв. на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №30-0000113/12.03.2016год., издадено от и.д. началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, в частта, с която на Н.Г.Н. ***, ЕГН **********, са наложени: административно  наказание  “глоба” в размер на 1500,00лв. на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.31,ал.1, т.2 от Наредба №34/06.12.1999г.  на МТ  за таксиметров превоз на пътници и  административно  наказание  “глоба” в размер на 1500,00лв. на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.31,ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г.  на МТ  за таксиметров превоз на пътници.

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд от 05.01.2017год. по НАХД №443/2016год. , в останалата му част.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.