Р Е Ш Е Н И Е

                                  90                                   07.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесет и първи март                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 53 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Началникът на РУ – Дупница с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Б.“ №* обжалва решението по н.а.х.д.№985/2016г. на РС - Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с твърдения за спазване на процедурата по издаване на НП и доказаност на деянията. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът С.Д.Л. *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е постановил обосновано и правилно решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0348-000722/20.05.2016г. на началника на РУ – Дупница, с което на С.Д.Л.:

            1/за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и

            2/за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв.

От приетите по делото доказателства съдът е посочил, че обвинението срещу Л. е за това, че при извършена на 07.05.2016г. проверка от контролните органи като водач на лек автомобил е отказал за бъде изпробван с техническо средство „Алкотест“ 7510, с фабр.№0154 за употреба на алкохол и автомобилът не е бил представен на ППТИ, видно от стикер на предно панорамно стъкло №07451768 с валидност до м.04.2016г. На водачът е издаден талон за медицинско изследване. В хода на съдебното следствие обаче съдът е установил от показанията на св.Мутавчийски, че водачът е направил два пъти опит за даде проба с техническото средство, но същата била некачествена. Поради отказа на водача да подпише талона за медицинско изследване, същият не е придружен от контролните органи до съответното медицинско заведение. Лицето не е дало кръвна проба. Съгласно ЕР №0960/02.04.2015г. и медицинско свидетелство водачът е с намалена работоспособност 97%, а здравословното му състояние е такова, че вземането на кръвна проба е силно затруднено и препоръчително само при крайна необходимост в болнично заведение.

Като правни изводи съдът е приел липса на извършени нарушения по НП, сочейки, че липсата на резултат от изпробването с техническо средство не може да се приеме като отказ от изпробване по см. на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а санкционният състав по чл.185 от закона е неприложим поради наличие на специална санкционна норма по чл.181, ал.1 от закона, неотносима към водач на МПС, различен от неговия собственик или длъжностно лице. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на НП.

По т.1 от НП изводите са следните:

Санкционният състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две самостоятелни правни хипотези за налагане на предвидените административни наказания с оглед съюза „или“ в текста на нормата. Първата хипотеза касае отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, а втората е свързана с неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Приетата по делегацията от чл.174, ал.4 от ЗДвП Наредба №30/27.06.2001г. касае реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Хипотезите на чл.2 от Наредбата включват следните случаи за задължително извършване на лабораторно изследване: взета некачествена проба, оспорване констатациите на техническото средство, отказ за проверка с техническо средство или физическо състояние, което не позволява извършване на проверката с техническо средство. Така формулирани, хипотезите по чл.2 от Наредбата определят приложимостта на санкцията по втората хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

От съдържанието на фактическите обстоятелства в АУАН и НП е видно, че обвинението срещу Л. касае негов отказ за бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Т.е. отговорността му на водач е ангажирана за поведение по първата хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Липсата на пълно изписване на правната квалификация на тази хипотеза в АУАН и НП не представлява съществено нарушение на административнонаказтелната процедура, т.к. не се е отразила върху валидността на обвинението. Същото е ясно за адресата и позволява организиране на неговата защита. От доказателствата по делото обаче, предвид показанията на св.М., съдът е установил, че на водача е извършена проверката с техническото средство, пробата е дадена неколкократно, но е била неуспешна. Описаното поведение на водача не представлява отказ за проверка, т.к. проверката е предприета. Липсата на отразен валиден резултат покрива случая на „некачествена проба“ по см. на чл.2, ал.1, пр.1 от Наредба №30/2001г., в който случай е наложително издаването на талон за медицинско изследване. Неявяването на водача за провеждане на лабораторното медицинско изследване покрива състава на отговорността по втората хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за която обаче липсва подвигнато валидно обвинение, предвид описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства по извършеното деяние. Изводът от горното е, че водача е наказан за деяние, което не е извършил. Поведението на дееца е несъставомерно по повдигнатото обвинение, което обстоятелство формира незаконосъобразност на НП в обсъжданата част. Дължима е отмяна на НП, както правилно е процедирал районния съд.

По т.2 от НП изводите са следните:

Общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП е приложима в случаите на нарушения по закона, за които не е предвидено друго наказание. От данните по делото е видно, че нарушението касае неизпълнение на задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП управляваното от водача МПС да е преминало задължителен периодичен преглед за техническа изправност. Неизпълнението на това задължение обаче се наказва със санкцията по чл.181, т.1 от ЗДвП. Наказателно отговорни са единствено собственика или длъжностно лице, представител на собственика, каквото качество Л. не е имал. Същият е бил водач на лек автомобил, собственост на друго лице, за което обстоятелство страните на са спорили и което изрично е записано в съдържанието на АУАН и НП. Специалната санкция по чл.181, т.1 от закона изключва приложимостта на общата такава по чл.185. Изводите на съда в посочения смисъл са правилни. Постановената отмяна на НП в посочената част е законосъобразна.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №460/29.12.2016г. по а.н.д. №985/2016г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

 

                                 2.