Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 130

                                                 гр.Кюстендил, 05.05.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на седми април  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                            МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №55 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Районно управление– Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, представлявано от началника Б. К.Д., обжалва решението на ДРС от 29.12.2016год. по НАХД №1462/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №16-0348-001652  от 14.09.2016год., издадено от началника на РУ - Дупница. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за неправилна квалификация на релевираното деяние. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът Р.Д.А. *** не изразява становище по  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №16-0348-001652  от 14.09.2016год на началника на РУ  - гр.Дупница, с което на Р.Д.А. е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 100,00лв.  на осн. чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП  за нарушение по чл.150 от ЗДвП  за това, че на 31.08.2016год.,  около 08,00 часа, на път втори клас №62, при км. 34+200, управлява лек автомобил без да е правоспособен водач - свидетелството за управление на МПС е с изтекъл на 04.05.2016год. срок на валидност. 

За деянието е съставен АУАН №648940/31.08.2016год., а в производството пред ДРС е разпитан актосъставителя, който с показанията си потвърждава констатациите в АУАН.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Съдът е констатирал несъответствие между описаните фактически обстоятелства, правната квалификация на деянието като нарушението по чл.150 от ЗДвП и приложената санкционна норма. Горното е прието като нарушение на материалния закон и основание за отмяна на НП.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Обратните твърдения на касатора са неоснователни. Решаващите изводи на ДРС за отмяна на наказателното постановление са поради неправилна квалификация на административното нарушение. Същите са обосновании с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото и са в съответствие с  материалния закон.  Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач.  От друга страна, видно от съдържанието на АУАН и на НП, при описание на релевираното деяние е посочено, че свидетелството за управление на МПС на водача е с изтекъл на 04.05.2016год.  срок на валидност, което пък е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Визираният текст въвежда задължение за управляване на всяко ППС от правоспособен водач.  Налице е несъответствие между описаното деяние, неговата правна квалификация и приложената санкционна норма, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на НП. Същевременно АНО е приложил неправилно и материалния закон, като е наложил наказание за деяние, което нарушителят не е извършил, т.е. налице е несъответствие между  деянието на нарушителя и състава на нарушението. Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 предполага липса на СУМПС от съответната категория, а не невалидност на  СУМПС поради изтичане на законоустановения срок за валидност, което  не прави водача неправоспособен. В случая, както правилно е посочил въззивният съд е осъществено нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от Закона за българските лични документи, изразяващо се в използване на нередовен български личен документ по см. на чл.1, ал.5, т.2 вр. с §1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД. Предвид горните противоречия при описание, квалификация и санкциониране на нарушението, правилно въззивният съд е отменил наказателното постановление. Правните изводи са обосновани и законосъобразни, а постановеното решение следва да се остави в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд от 29.12.2016год., постановено по НАХД №1462/2016год.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.