Р Е Ш Е Н И Е

                                            89                         07.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тридесет и първи март                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 58 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Младши експерт Р.П.Ш. като пълномощник на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ с административен адрес: гр.София, община Столична, бул.“Г.М.Д.“ №*** обжалва решението по а.н.д.№1084/2016г. по описа на РС – Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Законният представител на ответника „Н.Г.“ ЕООД, ЕИК 202713189 със седалище и адрес на управление *** и пълномощникът му по делото оспорват жалбата като неоснователна.

Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, т.к. са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което е неправилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №КГ-1817/24.06.2016. на Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ на „Н.Г.“ ЕООД на основание чл.34в, ал.1 от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че обвинението касае извършена проверка на 18.11.2015г. от контролните органи на ДАМТН на обект бензиностанция в с.Самораново, стопанисван от „Н.Г.“ ЕООД, при която е установено, че течно гориво – автомобилен бензин А 95Н се разпространява на пазара с декларация за съответствие, но в обекта липсва поставена на видно място информация за качеството на партидата гориво, определена в чл.6, т.1 Приложение №1 от НИКТГУРНТК. От показанията на св.Г. /управител на бензиностанцията/ съдът е установил, че по време на проверката е имало поставена на касата папка с таблици за качеството на всички продукти, включително и автомобилния бензин.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъорбазност на НП. Според съда, са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП. Първото е свързано с обстоятелството, че едва в НП е посочено качеството на дружеството като „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, което е нарушило правото му на защита срещу нарушението. Второто нарушение съдът е свързал с неяснота как е установена липсата на информация за качеството на горивото на видно място. По съществото на спора съдът е приел, че нарушението е недоказано, имайки предвид показанията на св.Г.. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспореното НП.

От материалите по делото е безспорно установено, че в деня на проверката дружеството в качеството на „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, стопанисващо бензиностанция /място по чл.3, ал.1, т.5 от закона/ е имало задължение да постави на видно място информацията по чл.18б, ал.4 от закона, включваща по т.2 изискванията за качество, определени в Наредбата по чл.8, ал.1. С оглед вида и обема на обвинението в АУАН и НП, изискванията касаят качеството на автомобилния бензин. Следователно, приложими са изискванията по Приложение №1 към чл.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /обн. ДВ, бр.66/25.07.2003г., изм. и доп./. Видно от цитираното Приложение, изискванията за качество са изброени в табличен вид /два броя таблици/ и съдържат множество различни показатели с подгрупи /съдържане на октаново число, олово, сяра, окисление, съдържание на смоли, въглеводородни групи, бензен, кислород, кислородосъдържащи съединения, налягане на парите, дестилационни характеристики, индекс на летливост, съдържание на манган и биоетанол/. От показанията на св.Г. съдът е установил, че информацията по Приложенние №1 се е намирала в бензиностанцията, отпечатана на хартиен носител, във вид на папка, заедно с други папки с подобна информация за останалите горива, всички надписани и поставени до касата в обекта. Показанията на свидетеля правилно са кредитирани от съда като обективни и достоверни, т.к. не са опровергани от останалия доказателствен материал. Останалите гласни доказателства, събрани посредством разпита на служителите от ДАМТН, не дават яснота относно нарушението, т.к. свидетелите не са негови очевидци, а протоколът от проверката не съдържа релевантния за нарушението факт дали в обекта се е намирала информацията по чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ и била ли е същата на видно място. Следователно, спорният въпрос по делото е дали местонахождението на информацията е отговаряло на законовото изискване за „видно място“. Липсата на легална дефиниция на използвания в чл.18б, ал.4 от ЗЧАВ термин „видно място“ налага преценката за неговото съдържание от гледна точка на общоприетия му смисъл. „Видно“ е това място, до което клиентите имат свободно зрително поле без необходимост от опосредяване от други лица. В случая по делото, местонахождението на папката с информацията е било на място, до което клиентите са имали непосредствен достъп, а видът на информацията е давал възможност за свободен преглед на нейното съдържание. Сравнително големия обем на дължимата информацията /по няколко листа за всеки вид гориво/ прави практически неприложима възможността информацията да е качена на друг носител и обявена по друг начин /чрез залепване на стена или табло на стената/. Липсата на уредени в закона конкретни изисквания за „видно място“ дава възможност за различни проявления в практиката на изпълнението на законовото правило. Изводът от изложеното е, че АНО не е доказал извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Решението на районния съд за отмяна на НП е правилно като краен резултат.

Като допълнителни мотиви във връзка с останалите възражения в жалбата касационният съд ще посочи, че липсват нарушения на процедурата по издаване на НП досежно описанието на нарушението в АУАН и датата на неговото извършване. Липсата на изрично посочване на качеството на дружеството като „краен разпространител“ в съдържанието на АУАН не е нарушило правото му на защита, т.к. във фактическите обстоятелства по описанието се съдържат всички включени в дефиницията по §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ правни характеристики, а датата на нарушението е свързана с датата на извършената проверка.

Изложеното мотивира касационният съд да остави в сила оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №10/05.01.2017г. по а.н.д.№1084/2016г. по описа на РС-Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.