Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 97

                                                 гр.Кюстендил, 24.03.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №59 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, представлявана от младши експерт Р.П.Ш.  обжалва решението на Дупнишкия районен съд от 05.01.2017г. по НАХД №1085/2016г., с което е отменено Наказателно постановление №КГ-1819/24.06.2016г., издадено от председателя на ДАМТН. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Иска  се  отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът  „Н.Г.“ ЕООД ***, представляван от адв. В.З., оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата, тъй като са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което е неправилно.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна  поради следното:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №КГ-1819/24.06.2016. на Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ на „Н.Г.“ ЕООД на основание чл.34в, ал.1 от Закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че обвинението касае извършена проверка на 18.11.2015г. от контролните органи на ДАМТН на обект бензиностанция в с.Самораново, стопанисван от „Н.Г.“ ЕООД, при която е установено, че течно гориво – гориво за дизелови двигатели се разпространява на пазара с декларация за съответствие, но в обекта липсва поставена на видно място информация за качеството на партидата гориво, определена в чл.6, т.2  Приложение №2 от НИКТГУРНТК. От показанията на свид. Аврамова, която работи в обекти, съдът е установил, че по време на проверката е имало поставена на касата папка с таблици за качеството на всички продукти, включително и горивото за дизелови двигатели.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП. Прието е, че са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП. Първото е свързано с обстоятелството, че едва в НП е посочено качеството на дружеството като „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, което е нарушило правото му на защита срещу нарушението. Второто нарушение съдът е свързал с неяснота как е установена липсата на информация за качеството на горивото на видно място. По съществото на спора съдът е приел, че нарушението е недоказано, имайки предвид показанията на свид. Аврамова. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспореното НП.

От материалите по делото е безспорно установено, че в деня на проверката дружеството в качеството на „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, стопанисващо бензиностанция /място по чл.3, ал.1, т.5 от закона/ е имало задължение да постави на видно място информацията по чл.18б, ал.4 от закона, включваща по т.2 изискванията за качество, определени в Наредбата по чл.8, ал.1. С оглед вида и обема на обвинението в АУАН и НП, изискванията касаят качеството на горивото за дизелови двигатели. Следователно, приложими са изискванията по Приложение №2 към чл.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /обн. ДВ, бр.66/25.07.2003г., изм. и доп./. Видно от цитираното Приложение, изискванията за качество са изброени в табличен вид и съдържат множество различни показатели с подгрупи /съдържане на цетаново число,  сяра, коксов остатък, пепел, вода, дестилационни характеристики, плътност, полициклични арени, пламна температура, съдържание на манган и метилови естери и др./. От показанията на свид. Аврамова съдът е установил, че информацията по Приложенние №2 се е намирала в бензиностанцията, отпечатана на хартиен носител, във вид на папка, заедно с други папки с подобна информация за останалите горива, всички надписани и поставени до касата в обекта. Показанията на свидетеля правилно са кредитирани от съда като обективни и достоверни, тъй като не са опровергани от останалия доказателствен материал. Останалите гласни доказателства, събрани посредством разпита на служителите от ДАМТН, не дават яснота относно нарушението, доколкото  свидетелите не са негови очевидци, а протоколът от проверката не съдържа релевантния за нарушението факт дали в обекта се е намирала информацията по чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ и била ли е същата на видно място. Следователно, спорният въпрос по делото е дали местонахождението на информацията е отговаряло на законовото изискване за „видно място“. Липсата на легална дефиниция на използвания в чл.18б, ал.4 от ЗЧАВ термин „видно място“ налага преценката за неговото съдържание от гледна точка на общоприетия му смисъл. „Видно“ е това място, до което клиентите имат свободно зрително поле без необходимост от опосредяване от други лица. В случая по делото, местонахождението на папката с информацията е било на място, до което клиентите са имали непосредствен достъп, а видът на информацията е давал възможност за свободен преглед на нейното съдържание. Сравнително големия обем на дължимата информацията /по няколко листа за всеки вид гориво/ прави практически неприложима възможността информацията да е качена на друг носител и обявена по друг начин /чрез залепване на стена или табло на стената/. Липсата на уредени в закона конкретни изисквания за „видно място“ дава възможност за различни проявления в практиката на изпълнението на законовото правило. Изводът от изложеното е, че АНО не е доказал извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Решението на районния съд за отмяна на НП е правилно като краен резултат.

Като допълнителни мотиви във връзка с останалите възражения в жалбата касационният съд ще посочи, че липсват нарушения на процедурата по издаване на НП досежно описанието на нарушението в АУАН и датата на неговото извършване. Липсата на изрично посочване на качеството на дружеството като „краен разпространител“ в съдържанието на АУАН не е нарушило правото му на защита, тъй като във фактическите обстоятелства по описанието се съдържат всички включени в дефиницията по §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ правни характеристики, а датата на нарушението е свързана с датата на извършената проверка.

Изложеното мотивира касационният съд да остави в сила оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дупнишкия районен съд от 05.01.2017год., постановено по НАХД №1085/2016год.  

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.