Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 22.05.

 

147

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На двадесет и първи април, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

 ЧЛЕНОВЕ:    ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                        НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                  

С участието на секретаря А.М.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 61/2017г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Районно управление Дупница при ОД на МВР Кюстендил срещу решение на Дупнишкия районен съд № 18 от 12.01.2017г. по н.а.х..д. № 1614 по описа на този съд за 2016г. Развиват се оплаквания за пороци на първоинстанционния съдебен акт, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба - Г.И.З., не взема становище по основателността й.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 18 по н.а.х.д. № 1614/2016г., с което е отменено наказателно постановление № 15-0348-001596/09.12.2015г., издадено от началника на

Районно управление Дупница при ОД на МВР Кюстендил в частта по т. 1. Наказателното постановление по т. 2 не е обжалвано пред районния съд , а в оспореното решение единствено е констатирано, че е влязло в сила в частта по т. 2 като необжалвано.

             С наказателното постановление, т. 1, основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ на Г.И.З. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева; В АУАН и НП във връзка с нарушението по т. 1 са изложени обстоятелствата, че при посочени време и място З. с изтекъл срок на валидност на свидетелството му за управление на МПС. Посочено е, че същото е било валидно до 05.1.2014г.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            За да постанови изложения по-горе резултат, Дупнишкият районен съд е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и такива относно законосъобразното съдържание на АУАН и НП, съставяне, предявяване и връчване на АУАН, компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Счел е от друга страна, че към момента на извършената проверка и съставяне на АУАН – 19.11.2015г. лицето е било без валидно свидетелство за управление на МПС. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за неправилна правна квалификация на релевираното деяние, неотносимост на фактическата обстановка по случая към посочената за нарушена правна норма, липса на корелация между последната и санкционната разпоредба.

            Решението е правилно.

            В чл. 177, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДП са уредени хипотезите на четири различни по своя фактически състав административни нарушения, а именно: по т. 1 - управление на МПС от водач, който е лишен от това право по съдебен или административен ред, т.е., на когото по съдебен или административен ред е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС”; по т. 2 – а/ управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за МПС. Тази хипотеза на административно нарушение е съответна на извода за неправоспособност на водача; б/ управление на МПС от водач, на който е отнето притежаваното свидетелство за управление на МПС по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДП, т. е. чрез налагане на принудителна административна мярка. Извън ЗДП, в Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е предвидена още една хипотеза на административно нарушение с предмет свидетелството за управление на МПС. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ. В чл. 51 от с.з. са уредени режима и сроковете за валидност на свидетелството за управление на МПС. Съгласно § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД „нередовен” български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност. Съответно в чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение – използване на нередовен български личен документ и административно наказание за това – „глоба” в размер от 30 до 200 лева.

            Излагайки фактическа обстановка, относима към хипотезата – изтекъл срок на валидност на свидетелството за управление на МПС и съответно към състава на нарушение, предвиден в чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД, наказващият орган е квалифицирал случая по напълно неотносима и предвиждаща съвършено различно административно нарушение разпоредба -  по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДП. Напълно неотносима към релевираните факти е и посочената за нарушена норма – 150 от ЗДП. Липсата на корелация на фактическата обстановка, в която в конкретния случай се изразява релевираното нарушение, с посоченото за нарушено правило за поведение на чл. 150 от ЗДП и липсата на признаци от обективна страна на нарушението, предвидено в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП, сочат допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство относно съдържанието на АУАН и НП от една страна, а от друга – неправилна правна квалификация на деянието и незаконосъбразност на наказателното постановление по същество. Като е формирал аналогични фактически и правни изводи, районният съд е допуснал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от  НПК – нарушение на закона.

            Следва на основание чл. 221, ал. 2 от АПК по препр. от чл. 63, ал. 1 ЗАНН оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт.

           

            ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 12.01.2017г. по н.а.х.д. № 1614 по описа за 2016г. на Дупнишкия районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез връчване на преписи.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                             

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.