Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 22.05.

 

151

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На тридесет и първи март, две хиляди и седемнадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                      ЧЛЕНОВЕ:    ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                             НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря А.М.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕТРОВА к.а.н.д. 67/2017г. по описа и  

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            П.Н.К. ***, е предявил касационна жалба срещу решение на Кюстендилския районен съд № 28 от 18.01.2017г. по н.а.х.д. № 1696 по описа на този съд за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № 16-1139-001590 от 26.08.2016г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Кюстендил. В касационната жалба са изложени оплаквания, сочещи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/ - противоречие с материалния закон, изразяващо се в неправилност на преценката за доказаност на нарушението. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Кюстендил не изразява становище по основателността й.

            Представителят на Окръжна прокуратура  Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд № 28 от 18.01.2017г. по н.а.х.д. № 1696 по описа на този съд за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № 16-1139-001590 от 26.08.2016г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Кюстендил.  

            С обжалваното пред районния съд наказателно постановление на П.Н.К. на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Прието е, че управлява ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДП.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Кюстендилският районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно сочените в жалбата пороци, съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            За да постанови изложения по-горе резултат, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество и след анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства е счел, че нарушението е доказано с признаците му от обективна и субективна страна.

            Решението е правилно.

            На първо място, обосновани от съдържанието на АУАН и НП и събраните по делото доказателства са изводите на районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Споделят се изводите на КРС относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, относно наличието на достатъчно подробно, конкретно и ясно описание на нарушенията в АУАН и НП и липсата на други съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

            На второ място, Касационният състав на Административния съд намира за необходимо да посочи, че първата съдебна инстанция е развила решаващи съображения по всички наведени от жалбоподателя възражения. Оплакванията в касационната жалба в тази връзка са изцяло неоснователни.

            Обосновани от писмените и гласни доказателствени средства по делото са изводите на районния съд, че задължението за заплащане на винетна такса в участъка, в който жалбоподателят е управлявал МПС и съответно спрян за проверка, е било обозначено. Въз основа събраното от първата съдебна инстанция писмено доказателствено средство – удостоверение, съдържащо се в писмо изх. № 11-00-6-/07.12.2016г. на директора на Областно пътно управление Кюстендил, се установява по несъмнен и категоричен начин, че по отношение мястото на нарушението не е било сигнализирано чрез пътен знак обстоятелството – „Край на населено място“ за гр. Кюстендил, съответно с пътен знак „Д12“. От друга страна обаче се установява, че за мястото на нарушението и извършената проверка е имало обозначаване на задължението за заплащане на винетна такса с пътен знак „Д25“ - Приложение № 5 към чл. 2, ал. 2, т. 2, буква "г" и чл. 99 от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г., изм. и доп., бр. 18 от 5.03.2004 г., бр. 109 от 14.12.2004 г., изм., бр. 54 от 14.07.2009 г., в сила от 14.07.2009 г., изм. и доп., бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г. Този факт, както и обстоятелствата за начина на поставяне на пътния знак, видимостта му от пътя и конкретното му отстояние от други пътни знаци преди и след него, установени по несъмнен и категоричен начин въз основа цитираното по-горе писмо и чрез съпоставяне на съдържанието му с показанията на свидетелите и релевираните в АУАН обстоятелства, формират извода, че санкционираното лице не само е било задължено да управлява след като е заплатило винетна такса, но и това му задължение е било надлежно обозначено чрез съответния предназначен за това пътен знак.

            Напълно се споделят от друга страна мотивите на КРС, че към момента на извършената проверка е установено незаплащане на следващата се винетна такса, както и че не е налице маловажен случай на административно нарушение.

            Изводът е, че не са допуснати сочените от касатора касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63 ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД

 

            РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 18.01.2017г. по н.а.х.д. № 1696/2016г. по описа на Кюстендилския районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез изпращане на преписи.                                                                  

 

                                                                                 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                                                  2.