Р Е Ш Е Н И Е

                     99                                                12.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми април                                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                 2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 70 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, пл.“Ген.Иван Колев“ №1 обжалва решението по а.н.д.№1411/2016г. по описа на РС - Кюстендил. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушенията на закона поради неправилното му прилагане се свързват с липса на процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            Ответникът Г.О. чрез пълномощника му адв.Д.К.М. *** със съдебен адрес:*** оспорва жалбата, сочейки допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на НП, изразяващи се в липсата на назначен преводач на нарушителя, който не владее писмено и говоримо български език и нарушение на правилото по чл.44, ал.4, изр.2 от ЗАНН.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея съображения, като въззивният съд е постановил правилно решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №30-0000330/13.08.2016г. на главен инспектор М.В.Й., определен като длъжностно лице по чл.92, ал.2 от ЗАвПр от състава на ОО ”АА” - Кюстендил, с което за нарушение на чл.12, §2, б.“а“, изр.1, пр.2 от Приложение „Контролен уред“ от АЕТR, ДВ. Бр.28/1995г. на Г.О. /Genci Osmanaj/ на основание чл.93в, ал.17, т.2 от закона е наложена глоба в размер на 1500лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че повдигнатото с АУАН обвинение срещу дееца е за това, че на 13.08.2016г. на главен път Е 871 при бензиностанция „GO“ е управлявал автобус „И.Д.“ с рег.№АА***МП с монтиран дигитален контролен уред тахограф, извършващ обществен международен превоз на пътници по автобусна линия с маршрут гр.Тирана, Република Албания – гр.София, Република България, който превоз попада в обхвата на АЕТR, като не е използвал карта на водача всеки ден, през който управлява превозното средство, започвайки от момента на приемането му. От разпита на контролните органи съдът е установил, че са разговаряли с нарушителя на български език и не е ползван преводач. Съдът е посочил, че липсва представено доказателство, че нарушителят знае писмено и говоримо български език и че е разбрал нарушението.

            От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП на процесуално основание. Според съда, е нарушено правото на защита на дееца, т.к. не му е извършен превод на съдържанието на АУАН, в НП липсва време и място на извършване на нарушението и липсват документи относно изземването на писмени доказателства и прилагането им по делото. По посочените правни доводи съдът е отменил НП без да разглежда спора по същество.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно като краен резултат.

Съдът е спазил процесуалния закон за събиране на всички относими и допустими доказателствени средства за разкриване на обективната истина по см. на чл.13, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.92, ал.3 от ЗАвП.

Правилен е извода на съда за липса на място на извършване на нарушението в съдържанието на НП. Мястото на нарушението е задължителен реквизит на НП по см. на чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН. В съдържанието на АУАН това място е посочено като района на гр.Кюстендил на главен път Е 871 при бензиностанция „GO“. В съдържанието на НП обаче мястото на нарушението не е посочено. Пропускът в изписване на мястото води до неяснота в обективните предели на повдигнатото срещу дееца обвинение в извършване на нарушението. Възможността за саниране на пропуски в съдържанието на АУАН по чл.53, ал.2 от ЗАНН не е предвидена по отношение съдържанието на НП. Липсата на място на извършване на нарушението в НП представлява винаги съществено процесуално нарушение в процедурата по административно наказване и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на НП без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

Останалите съображения на районния съд за отмяна на НП обаче са неправилни.

От съдържанието на АУАН, декларацията от нарушителя на л.27 от делото на районния съд и показанията на свидетелите Пирков и Илиев е видно, че наказаният, макар и чужденец /албански гражданин/, разбира български език, провел е разговор с проверяващите на български език и на този език му е обяснено обвинението. Декларирал е, че не желае преводач. Същият е обяснил и че му предстои придобиване на българско гражданство. При това положение следва да се приеме, че нарушителят е владеел говоримия български език. Неправилно съдът приема, че приложение намират нормите от НПК, т.к. препращането от чл.84 от ЗАНН във фазата по издаване на НП е ограничено до процедурите по връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне на разноски за свидетели, възнаграждения на вещи лица и изчисляване на срокове. Пълното препращане към нормите от НПК се отнася до съдебната фаза на производството по жалбите срещу НП. Следователно, осигуряване на правото на преводач следва да се разглежда в аспекта на правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.3, б.“а“ и „е“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992г. – ДВ, бр.66/14.08.1992г., изм. и доп. В случая, тежестта на предвиденият размер на глобата определя обвинението в извършване на нарушението като „наказателно обвинение“ по см. на Конвенцията. С оглед събраните пред районния съд доказателства обаче, макар и гражданин на друга държава, нарушителят е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен АУАН, като е разбрал и защо му е издадено НП. Следователно, производството по издаване на НП се е провело на разбираем за дееца език поради което не е накърнено правото му на защита. Още повече, че същият е организирал съдебната си защита, като е атакувал НП по съдебен ред, включително е упълномощил адвокат, като подписаното от него пълномощно е изготвено на български език /вж. л.6 от делото на районния съд/.

В съдържанието на АУАН и НП е посочено времето на извършване на нарушението като календарната дата 13.08.2016г. поради което е налице реквизита по чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на пълномощника на дееца за нарушение на правилото на чл.44, ал.4, изр.2 от ЗАНН. Безспорно е, че към АУАН липсват писмени обяснения или възражения на водача. Касае се обаче за уредено в закона право на дееца, а не негово задължение. Деецът не се е възползвал от това право. Освен това, в жалбата срещу НП нарушителят е релевирал всичките си възражения срещу НП, включително е сторил това и в рамките на проведеното съдебно производство чрез неговия пълномощник.

Изводът от изложеното е, че оспореното решение като краен резултат е правилно и ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №21/16.01.2017г. по а.н.д. №1411/2016г. на РС - Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                           2.