Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 98

                                                 гр.Кюстендил, 12.04.2017год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти март  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №71 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

В.В.П. ***, чрез пълномощника си адв. Г.Д.,  обжалва с касационна жалба решението на КРС от 07.10.2016год. по НАХД №1039/2016год., с което е потвърдено Наказателно постановление №14-1139-001046 от 16.09.2014год., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“  при  ОД на МВР-гр.Кюстендил.  Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Възразява се срещу доказателствената сила единствено на АУАН, доколкото си счита, че липсват други доказателства, както и срещу възможността за  установяване на нарушението чрез заснемане с мобилно техническо средство. Прави се искане  за отмяна на решението и на НП или евентуално за връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.

Ответната страна - Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна поради следното:

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено  като законосъобразно   НП  №14-1139-001046  от 16.09.2014год.,  издадено от  началник Сектор „Пътна полиция“  при  ОД на МВР - Кюстендил за налагане на жалбоподателя на административни наказания  “глоба” в размер на 400,00лв.  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,  на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 23.08.2014год. около 08,37 часа е управлявал лек автомобил  в с. Ябълково  по ПП І-6 при кръстовището с ул. «Банковски» в посока гр.София,  с превишена скорост – при ограничение 50 км/ч  за населено място се е движил с 112 км/ч. Скоростта е установена с мобилна видеорадарна система TFR1-M с радар №545 и клип №4908, показанията от която са показани на водача. При определяне на „наказуемата“ скорост, по терминологията на АНО, е приспаднат толеранс от 3% в полза на нарушителя, като е приета скорост на движение от 108 км/ч.

За деянието е съставен АУАН №726051 от 23.08.2014г., а към административнонаказателната преписка са приложени разпечатка от клип №4908, както и техническо описание на системата за видеоконтрол, ведно с удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

В производството пред КРС е разпитан актосъставителя, който заявява, че не си спомня случая. С оглед  признанието на нарушителя за това, че не оспорва извършването на административното нарушение, както и предвид  изричното му становище, че не желае да бъде разпитан другият свидетел, съдът е постановил заличаването му.

  При  изложените обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество - че административното нарушение е доказано. Последният извод е обоснован от анализа на събраните писмени доказателства, като се акцентира  на доказателствената стойност на  клипа  от мобилната видеорадарна система за установяване на скоростта.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на соченото в касационната жалба, въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  изцяло възприема. В този аспект атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на  процесуалните правила.  Извършеното от жалбоподателя деяние представлява административно нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и се явява доказано от материалите в административнонаказателната преписка, а доводите в жалбата в обратния смисъл са неоснователни. Преценката на доказателствата е извършена съобразно изискванията на чл.14 и чл.107 от НПК,  като  правните изводи по съществото на деянието са формирани след  анализ на събраните доказателствени средства и не се основават на презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, както неправилно твърди  касаторът.  За да приеме нарушението за доказано, въззивният съд е приел за достоверни  данните в записа/клипа от използваната в случая мобилната видеорадарна система за установяване на скоростта. Същият представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, доколкото съдържа предвидената в нормата информация относима към елементите от състава на релевираното деяние по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Горното изключва необходимостта от събиране на гласни доказателства и липсата на надлежни такива във въззивното производство, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. По отношение на вида и размера на наложените от АНО наказания,  следва да се констатира съответствие с  предвижданията на приложената санкционна норма.

Предвид изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилно решение. Същото следва да се  остави в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1 и ал.2  от НПК.

За пълнота на изложението и предвид доводите на касатора, следва да се посочи, че последният неправилно интерпретира мотивите в цитираното в жалбата Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. Противно на соченото в касационната жалба, съдът в ТР приема, че записът от мобилно техническо средство съставлява доказателствено средство в административнонаказателното производство, което в този случай следва да се проведе по общите правила на ЗАНН чрез съставяне на АУАН и с издаване на НП, а не при специалната хипотеза на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чието приложение е допустимо  само при заснемане и установяване на нарушението със стационарно техническо средство. Безспорно  казуса по делото не попада в приложното поле на специалната норма и възраженията на касатора са неотносими.   

 Водим от горното и  на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 07.10.2016год. постановено по НАХД №1039/2016год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.