Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 122

                                                 гр.Кюстендил, 28.04.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на тридесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №73 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Д.Б. ***, чрез пълномощника си адв. А.Т.,  оспорва с  касационна жалба  решението на Кюстендилския районен съд от 25.01.2017год. по НАХД №2121/2016год., с което е потвърдено Наказателно постановление №К-632/06.10.2016год. на началника на Районно управление – Кюстендил при ОД на МВР- Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвид липсата на произнасяне по всички релевирани възражения, както и на  материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивната инстанция за отсъствие на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за доказаност на  административното нарушение.  Твърденията са за  допуснати нарушения при съставяне на АУАН и при описание на деянието, а по същество се отрича извършването на релевираното административно нарушение.  Прави се  искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление.

            Ответната страна – Районно управление – Кюстендил при ОД на МВР- Кюстендил, не изразява становище  по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление №К-632/06.10.2016год., издадено от началника на Районно управление – Кюстендил при ОД на МВР- Кюстендил, с което на Д.Б.И.  е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500,00 лв. на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ/, за това, че  в периода от 14.01.2016г. до 25.04.2016г., същият съхранява в жилището си  огнестрелно оръжие – пистолет „АП-МВР“ калб7,65мм, без за това да има валидно разрешение, доколкото издаденото му разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие е било със срок на валидност до 14.01.2016г. и  заявление за подновяване на срока на валидност  по чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ  не е подавано.   

За деянието е съставен АУАН №К-632/04.08.2016г., а в производството пред КРС са разпитани длъжностните лица при АНО,  които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН относно релевантните фактически обстоятелства. Към административнонаказателната преписка са приложени: разрешение №063807.02.2011г., изд. от началника на РПУ – Кюстендил и със срок на валидност до 14.01.2016г. , с което на жалбоподателя  е разрешено съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпаси; Постановление от Районна прокуратура – Кюстендил от 31.05.2016г., с което е отказано образуване на досъдебно производство срещу Д.И.  за престъпление по чл.339, ал.1 от НК и е прекратена преписка вх.№998/16г. по описа на КРП. 

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че  в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на правилата относно съставянето и съдържанието на АУАН, а по същество – че административното нарушение   е доказано. Последният извод е обоснован от анализа на събраните доказателства и от показанията на разпитаните длъжностни лица при РУ – Кюстендил. Налице са съображения и във връзка с претенцията на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН, която е преценена за неоснователна.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Противно на соченото от касатора, въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, анализирал е фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция възприема. Неоснователно  жалбоподателят  твърди, че  съдебният акт няма мотиви. Макар и лаконично въззивният съд е обсъдил възраженията на нарушителя, като е формирал изводи  за липса на процесуални нарушения  в производството по ЗАНН и по същество – за доказаност на релевираното  деяние. Горното сочи на проведена оценъчна  дейност, предмет на която са приетите по делото доказателства и проверката на същите съгласно принципа по чл.14 от НПК, е в основата на обективираната в оспореното решение воля на съда.  Не е засегнато правото на защита на нарушителя, респ. не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно мотивиране на съдебния акт, поради което не е налице касационното отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.2 от НПК.

  Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон при преценката на сроковете по чл.34 от ЗАНН, на съдържанието на АУАН и на НП, както и по същество за съставомерност на деянието. На първо място жалбоподателят релевира доводи за неспазване на  тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, считано от  крайната дата на периода сочен от АНО, а именно 25.04.2016г. Възражението е неоснователно. В случая е налице  хипотезата на чл.81, ал.2 от НК на прекъсване на давностния  срок за съставяне на акт за административно нарушение, предвид образуваната срещу нарушителя прокурорска преписка №998/2016г. по описа на КРС. Същата съставлява действие на надлежен орган, предприето за преследване на нарушителя  за същото деяние по смисъла на визиранта норма на НК. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗДАНН се счита за прекъснат за времето на висящата преписка или  от 03.05.2016г., когато е предприето  първото  процесуално действие  до 31.05.2016г., когато преписката е прекратена. Изчислен спрямо крайната дата от периода на нарушението 25.04.2016г. и след приспадане на времето на прекъсване на давността,  тримесечният срок за съставена на АУАН на 04.08.2016г. е спазен. 

На второ място жалбоподателят  прави възражения за  нарушения на съдържанието на АУАН и на НП при описанието и квалификацията на нарушението. Доводите са неоснователни. Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.212 от ЗОБВВПИ – санкционна норма,  която е обща и приложението и в случая  се свързва с нарушаване на правилото по чл.56, ал.1 от закона. В АУАН и  издаденото въз основа на него НП са изложени обстоятелства, че наказаното лице  за периода от 14.01.2016г. до 25.04.2016г.  е съхранявало в жилището си  собственото си късоцевно оръжие /описано и индивидуализирано/, без да има за това валидно разрешително. Тази фактическа обстановка изцяло разкрива признаците на нарушаване правилото по чл. 56, ал. 1, изр. ІІ от ЗОБВВПИ, предвиждащо възможността за съхраняване, носене и/или употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на съответно разрешение. Всъщност такава е и изложената от наказващия орган привръзка между релевираните обстоятелства и посочената за нарушена норма, законосъобразно отнесени към разпоредбата на чл. 212 от ЗОБВВПИ, предвиждаща деянието като нарушение чрез препращане поради бланкетния си характер, както и наказанието за същото. В следващата част от съдържанието на АУАН и НП са изложени допълнително обстоятелства, че на лицето е било издадено разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие, чиято валидност е изтекла към 14.01.2016г.,  както и че И. не е подал заявление за подновяване срока на валидност на същото. Необосновано тези допълнително изложени и конкретизиращи фактическата обстановка обстоятелства се считат от касатора като формулиране на второ обвинение в административно нарушение по чл. 87, ал. 1 от закона. Те не съдържат всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна, за да се приеме, че съставляват обвинение за неизпълнение, т.е. нарушаване правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Обратно на поддържаното от нарушителя, описвайки чрез тях цялостната фактическа обстановка, при която е извършено нарушението на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, актосъставителят, респективно наказващият орган са изяснили изцяло и непротиворечиво същата. Излагайки тези реално осъществили се в действителността обстоятелства, АНО е утвърдил констатацията си за фактите, в които се изразява нарушението, а именно -  съхраняване от наказаното лице, на посочения адрес, за цитирания период от време, на описаното огнестрелно оръжие и боеприпаси без съответно разрешение за това, издадено и/или подновено по реда на ЗОБВВПИ.

На последно място, неоснователно се оспорва правилността на правните изводи по съществото на деянието.  С оглед събраните писмени и гласни доказателства се явява безспорно  извършването на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Решаващите изводи на въззивната инстанция в изложения смисъл са обосновани и законосъобразни. Същите са основават на проверка на  представените по делото  доказателствени средства,  които доказват   всички елементи  от обективната и субективна страна на нарушението по чл.212  вр. с чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ.  Касационната инстанция счита за правилни изводите в оспореното решение за отсъствие на предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай. Неоснователни са и възраженията на нарушителя  срещу приложената санкционна норма. Същата  е посочена като чл.212, ал.2 от ЗОБВВПИ, вместо като чл.212 от закона. Горното съставлява  неточност, допусната от АНО, която не опорочава законосъобразността на издаденото НП, доколкото е очевидно че разпоредбата има само една алинея. 

      Като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилно решение. Същото следва да се  остави в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

      Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

           

               ОСТАВЯ  В СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 25.01.2017год.,  постановено по НАХД №2121/2016год.

                Решението е окончателно.

                Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.             

          

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.