Р Е Ш Е Н И Е

                      101                                               12.04.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми април                                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                              

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                 2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 75 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.В.Г.С. *** като пълномощник на Й.А.И. със съдебен адрес:*** обжалва решението по а.н.д.№ 993/2016г. на РС - Дупница. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с нарушения на процедурата по административно наказване, недоказано деяние, вина и авторство на дееца. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално намаляване на наложените наказания до законовия минимум при превес на смегчаващи вината обстоятелства /първо по ред нарушение, висока степен на инвалидност на дееца и липса на данни за неговото имотно и финансово състояние/.

В с.з. касаторът и неговият представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

            Ответното РУ – Бобов дол с административен адрес: гр.Бобов дол, , ул.“В.К.“ №*не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че въззивният съд е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0245-000127/03.06.2016г. на началник РУ – Бобов дол, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на Й.А.И. на основание чл.175, ал.1, т.3 от закона са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 27.05.2016г. около 11.00 часа на третокласен път III-623, км.1 в с.Големо село с посока на движение от селото към път II-62 И. е управлявал собствения си лек автомобил „Р.Л.“ с ДК №****АМ, като е превозвал пътник, на който полицейските органи е трябвало да връчат призовки. Това е поводът за спиране на автомобила. Водачът е отказал да предаде пътника и документите си за проверка, като неочаквано без разрешение потеглил при отворени врати на автомобила, което наложило полицаите да се отдръпнат, за да не ги сгази. Водачът е издирен допълнително и спрян на второкласен път II-6, км.33+700 на входа на АМ „Струма“. При второто спиране на И. му прилошало, което наложило органите да викнат линейка. АУАН е съставен в болничното заведение. Съгласно ЕР на ТЕЛК съдът е установил, че деецът е с 94% степен на увреждане с водеща диагноза „застой на сърдечна недостатъчност“.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че липсват нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, водачът не е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП да представи необходимите документи и не е изпълнил указанията на органите да остане на място, като е осуетил извършването на проверката от органите за контрол. Според съда, наложените наказания са законосъобразни при съобразяване на смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Поведението на дееца е преценено като демонстративно, арогантно, неуважително към орган на власт и не продиктувано от влошено здравословно състояние. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора. Решението се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно съставомерните за отговорността на дееца фактически обстоятелства относно време, място на извършване на нарушението, фактически обстоятелства по неговото извършване, личността на дееца, наложените административни наказания и правната квалификация на нарушеното правило за поведение с относимата санкционна норма. Обвинението е формулирано по ясен за адресата начин. Липсват основания да се счита, че в административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на И..

Правилен е извода на съда за доказано виновно деяние и неговия автор. С оглед установената фактическа обстановка е безспорно, че на посочената в НП дата и място при първото спиране на лекия автомобил И. е нарушил задължението по чл.103, пр.2 от ЗДвП като водач на МПС да изпълни указанията на контролните органи. Същият е отказал да предаде документите си за проверка и с потеглянето си без разрешение е осуетил извършването на проверката. Деянието е извършено виновно при наличие на умисъл по см. на чл.11, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Деецът като водач на МПС е съзнавал общественоопасния характер на поведението си като нарушаващо задължението по чл.103 от ЗДвП. Същият е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици - безцеремонно не е изпълнил указанията на органите и демонстративно е напуснал мястото на проверката. АНО правилно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Наложените кумулативни наказания са около средния размер. Същите са съобразени с критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Демонстративното неуважение към органите на реда е съпроводено с опасност от тяхното физическо нараняване, като отделно от това деецът е взел неправомерно отношение към осъществяване правомощията на органите за проверка на пътуващия в колата пътник. Към момента на извършване на нарушението здравословното състояние на дееца не е било влошено, поради което същият ясно е разбирал отправените към него указания и не е имало причина за тяхното неизпълнение.

Изложеното налага на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №22/13.01.2017г. по а.н.д. №993/2016г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.