Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 05.06.

 

166

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

На пети май, две хиляди и седемнадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                       ЧЛЕНОВЕ:     ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря С.К.

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 79/2017г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Районно управление на МВР  Дупница при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Кюстендил срещу решение на Дупнишкия районен съд № 40 от 20.01.2017г. по н.а.х..д. № 1579/2016г. по описа на този съд за 2016г. Развиват се съображения за неправилност на съдебното решение поради осъществени пороци, съставляващи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – А.В.И., представляван от адв. С. оспорва жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 40 от 20.01.2017г. по н.а.х.д. № 1579/2016г., с което е отменено наказателно постановление № 16-0348-001420 от 11.08.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил.

            С отмененото от районния съд наказателно постановление на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ на А.В.И. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. В АУАН и НП е посочено, че при конкретно и подробно описани обстоятелства за време и място, И. е управлявал лек автомобил /описан/, като при извършената му полицейска проверка е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с посочено техническо средство – алкотест. Посочено е също, че лицето има дъх на алкохол, говори несвързано, има несигурна и нестабилна походка. Наведено е и обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Административният съд счита следното:

            В първоинстанционното съдебно производство са събрани като доказателства съдържащите се такива в административнонаказателната преписка и гласни доказателствени средства в лицето на актосъставителя, установил при извършената проверка релевираното нарушение и свидетеля по АУАН.

            Дупнишкият районен съд е приел, че наказателното постановлене е незаконосъобразно поради неправилна правна квалификация на нарушението и недоказаност.

            Тази преценка е формирана в съответствие със закона и е обоснована от събраните писмени и гласни доказателствени средства. Въз основа разпита на свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН се установява по безпротиворечив и категоричен начин, че при извършената проверка наказаното лице е направило няколко неуспешни опита да даде проба за употреба на алкохол чрез алкотест. Това се описва от свидетелите подробно и ясно. Показанията са изява на непосредствени и точни възприятия. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, когато от водача е взета некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство или водачът не е в състояние за извършване на проверка с техническо средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. В разглеждания случай на административно нарушение, поради даването на некачествена проба няколко пъти, е следвало прилагане на цитираната разпоредба и съответно издаване на талон за медицинско изследване. Това е сторено от контролните органи, като е несъмнено по делото, че жалбоподателят не се е явил за извършване на изследването. Именно в отказа му да се извърши лабораторно изследване, което в случая е било единственият начин да бъде проверен за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, се изразява извършеното нарушение. Формираните изводи сочат несъответствие между установената чрез надлежни доказателствени средства релевантна фактическа обстановка и изложената такава в АУАН и НП. Сочат и определяне на правна квалификация в противоречие с фактите по административнонаказателната преписка. Това от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, както от формална страна относно съдържанието му, така и по същество относно дадената правна квалификация на нарушението и налагане на наказанието при съобразяване на факти, различни от осъществените в обективната действителност.

            Преценката на районния съд в изложения смисъл е правилна. Съдебното решение е постановено при липса на касационни основания за отмяната му. Следва оставянето му в сила.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

 

            АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД  РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 20.01.2017г. по н.а.х.д. № 1579/2016г. на Дупнишкия районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи на страните чрез връчване на преписи.

 

 

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                                  2.