Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е           № 131

                                                 гр.Кюстендил, 05.05.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на седми април  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: И.  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                            МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

при секретаря Л.С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №85 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Районно управление – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, представлявано от началника Б.К.Д., обжалва решението на ДРС от 01.02.2017год. по НАХД №808/2015год., с което е отменено Наказателно постановление №16-0348-000636  от 10.06.2015год., издадено от началника на РУ - Дупница. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за  недоказаност на релевираните деяния. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът И.Б.Т. ***,  чрез пълномощника си адв. М.О., изразява  писмено становище за неоснователност на  касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно..

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление №16-0348-000636  от 10.06.2015год.,  издадено от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР - гр.Кюстендил,   с което на И.Б.Т. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200,00лв. на осн. чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с чл.44, ал.1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 200,00лв.  и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с  чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че на 29.05.2015год., около 18,05 часа  като водач на лек автомобил Ф.П., движейки се по ул. Патриарх Евтимий”,  посока ж.к. Бистрица в гр.Дупница, срещу ПГ по автотранспорт, не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване с лек автомобил  БМВ 320С  с водач В.И.Г., при което настъпва ПТП с материални щети на двата автомобила, както и че като участник в ПТП не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.

Във въззивното производство са разпитани: актосъставителят, който е извършил проверка  след получен сигнал  и който само потвърждава констатациите в АУАН, без да депозира конкретни показания относно релевантните за деянията  факти;  другият участник в ПТП В.И.Г., който заявява, че на посочената дата, около 12,30ч. -13,00ч, нарушителят е навлязъл в платното за движение на собствения му автомобил, при което е причинил ПТП с материални щети, както и че  след ПТП нарушителя е продължил движението си без да спре на мястото на произшествието и е бил открит по-късно през деня – около 18,00ч пред дома си, след което са уведомени контролните органи.    

При  изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че липсват доказателства, установяващи извършването на  релевираните съставомерни деяния.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

     Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд по съществото на спора са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. 

Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на нарушителя  е ангажирана за две деяния, както следва: за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с чл.44, ал.1 от ЗДвП и за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл. 175, ал.1, т.5 вр. с чл.123, ал.1 т.2 от ЗДвП. По отношение на първото нарушение, касационната инстанция  възприема решаващите мотиви на въззивния съд  за недоказаност на съставомерното деяние, като акцентира на различието относно часа на извършване на нарушението, който според събраните гласни доказателства е около 12,30ч. - 13,00ч., а посочения в АУАН и в НП час е около18,05ч. Касае се за съществен елемент от обективната страна на нарушението, по отношение на който е необходима яснота, както и категорично формулиране при повдигане и предявяване на административнонаказателното обвинение. Горното е гаранция за правото на защита на нарушителя и очертава предмета на доказване. В случая в АУАН и в НП е посочен час на извършване на нарушението 18,05часа на датата 29.05.2015г. От друга страна, от показанията на разпитания свидетел-очевидец на деянието  В.Г., които се отличават с обективност и последователност на данните, се установява различен час на нарушението – около 12,30ч - 13,00ч на посочената дата, т.е. налице е разминаване във времето с продължителност около пет часа, което съществено затруднява защитата на нарушителя, а по същество – сочи на недоказаност на нарушението. Анализът на събраните гласни доказателства не потвърждава предявеното обвинение. По делото не  са събрани доказателства, които да установяват настъпило на 29.05.2015год.  около 18,05 часа  ПТП в резултат на нарушение от страна на нарушителя Т. на правилата за разминаване. Липсват доказателства за извършено от същия на посоченото място и време  съставомерно деяние по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с чл.44, ал.1 от ЗДвП, поради което НП е незаконосъобразно и като го е отменил въззивният съд е постановил правилно решение. 

Горните доводи  са относими изцяло и към второто релевирано с НП,  деяние по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с  чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Допълнително следва да се посочи, че от формална страна се установява несъответствие в АУАН и НП при формулиране на предявеното обвинение и при квалифициране на нарушението. Поведението на нарушителя  е описано като нарушение на задълженията  като участник в ПТП, поради това, че не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи. Съпоставката между визираните нормативни разпоредби и описаните факти, сочи на  несъответствие между фактическите обстоятелства относно релевираното деяние и правната му квалификация. От друга страна, нарушението  не е доказано, доколкото  задължението по чл.123,ал.1,т.2 от ЗДвП, възниква когато при ПТП има  пострадали хора, а такива в случая липсват.

За пълнота на изложението, касационната инстанция счита за необходимо да посочи, че при игнориране на проблема с часа на деянието, административното  нарушение  по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП се явява доказано. От показанията на свид. Георгиев се установяват по категоричен начин поведението на нарушителя, което е  в несъответствие с изискванията на чл.44, ал.1 от ЗДвП  за разминаване, както и настъпилото вследствие на същото ПТП с материални щети.

Независимо от горното, изводите са за незаконосъобразност на наказателното постановление, респ. за  правилност на оспореното въззивно решение, което  настоящатна инстанция  оставя в сила.

Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд от 01.02.2017год. постановено по НАХД №808/2015год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.