Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 163

                                                 гр.Кюстендил, 02.06.2017год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря С.К. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №88 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, представляван от началника Р Б,  оспорва с касационна жалба решението на Кюстендилския районен съд от 25.01.2017год. по НАХД №1428/2016год.,  с което е отменено  Наказателно  постановление  №16-1139-001414  от  29.07.2016год.,  издадено от  началник сектор ПП  при ОД на МВР – Кюстендил.  Жалбата е бланкетна с изложени  доводи за допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Твърденията са  за извършени административни нарушения по чл. 183, ал.4, т.7 и т.10  от ЗДвП, които се считат  за безспорно доказани от събраните по делото доказателства.  Искането е за отмяна на съдебния акт  и  за постановяване на решение за  потвърждаване  на наказателното постановление.

Ответникът – В.С.Х. ***,   изразява  писмено становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки  преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните,  както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване  е решение на районния съд, с което е  отменено Наказателно постановление  №16-1139-001414  от  29.07.2016год.,  издадено от  началник сектор ПП  при ОД на МВР – Кюстендил, с което на ответника по касация В.С.Х. са наложени:  административно наказание „глоба“  в размер на 50,00лв.  на осн. чл.183, ал.4, т.7  от ЗДвП  вр. с чл.137а, ал.1 от ЗДвП,  както и административно наказание „глоба“  в размер на 50,00лв.  на осн. чл.183, ал.4, т.10  от ЗДвП  вр. с чл.133, ал.2 от ЗДвП за това, че на 12.07.2016год.  около  08,00 часа    в гр.Кюстендил по ул. Власина  управлява лек автомобил без поставен обезопасителен колан и превозва дете до 12 год. на предната седалка без да е поставено в специална седалка на задната седалка на автомобила.

За деянието е съставен АУАН №189280/12.07.2016г. със същото съдържание, а   към административнонаказателната преписка  са приложени  доказателства за установяване на компетентността на актосъставителя и издателя на НП.

В  производството пред РС са  разпитани  полицейските служители  К и С, които потвърждават констатациите в АУАН относно описаните в същия фактически обстоятелства. На страната на нарушителя е разпитана свид. Х, която заявява, че същият е водач на таксиметров автомобил и потвърждава, че е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. По делото са представени пътна книжка и пътни листове, от които се установява, че към момента на нарушението, нарушителят е управлявал таксиметров автомобил в населеното място – гр.Кюстендил. 

При събраните доказателства, Районният съд е отменил  наказателното постановление като незаконосъобразно.  Приел е,  че  деянието на водача не е административно нарушение  по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, доколкото е налице хипотезата на чл.137а ,ал.2, т.4 от ЗДвП; по отношение на второто нарушение  - съдът счита, че деянието не е наказуемо по чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, тъй като санкционната норма е приложима за нарушения на правилата по глава втора, раздел ХХV от ЗДвП, а релевираното  деяние е квалифицирано като нарушение по  глава втора, раздел ХХІV от ЗДвП.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи по съществото на спора са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП. По отношение на административното нарушение по чл.183, ал.1,т.7 от ЗДвП  правилно и в съответствие със събраните доказателства съдът е приел, че липсва съставомерно деяние. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че   управлява лек автомобил без поставен обезопасителен колан. От обективна страна  за  да е налице  релевираното съставомерно деяние  се изисква  съществуване на задължение за водача за поставяне на обезопасителен колан.  Противно на поддържаното от АНО, от събраните по делото доказателства и конктерно от пътната книжка и пътните листове на процесния автомомил, се установява, че към момента на нарушението, нарушителя е управлявал таксиметров автомобил и е извършвал превоз в населеното място – гр.Кюстендил, т.е. доказва се изключението от задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което е предвидено в чл.137а, ал.2,т. 4 от ЗДвП за водачите на таксиметрови автомобили. За последните законодателят изрично е регламентирал възможността да не поставят обезопасителен колан когато осъществят превоз в населено място. Налице са  безспорни доказателства за  фактическия състав на изключението по чл.137а, ал.2, т.4 от ЗДвП, което дисквалифицира деянието на водача като административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Наказателното постановление в тази част е незаконосъобразно, а съдебното решение за отмяната му – е правилно.

По отношение на  административното нарушение по чл.183, ал.1,т.10 от ЗДвП  съдът е констатирал несъответствие между  приетата за нарушена материлноправна норма и приложената санкционна норма, отменяйки по горните съображения НП. Правните изводи са обосновани от съпоставката на относимите нормативни разпоредби на специалния закон за движението по пътищата. Деянието не е наказуемо по чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, тъй като санкционната норма е приложима за нарушения на правилата по глава втора, раздел ХХV от ЗДвП, а релевираното  деяние е описано и квалифицирано като нарушение по чл.133, ал.2 от ЗДвП, т.е. като нарушение по глава втора, раздел ХХІV от ЗДвП. Предмет на регламентация  в посочените раздели на закона са различни по характер задължения, произтичащи от различни по вид правила – по раздел ХХІV са установени особени  правила за превоз на пътници и товари, вкл. забраната за превозване на деца до 12 години на предната седалка на автомобила, която в случая е нарушена от водача, а в раздел ХХV - са установени изисквания за обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца, като фактите по случая не попадат в никоя от хипотезите в раздела. Сравнителният анализ на правите норми сочи на изводи за санкциониране на деянието по административнонаказателен състав, който е неприложим спрямо извършеното нарушение. В този аспект правилно въззвият съд е дисквалифицирал деянието на нарушителя като административно нарушение по чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП и е отменил издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.  Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

     Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 25.01.2017год.,  постановено по  НАХД №1428/2016год.   

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.