Р Е Ш Е Н И Е

           140                                                          17.05.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и осми април                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря И.С.

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 89 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил с административен адрес гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №269 обжалва решението по а.н.д.№1131/2016г. на РС - Кюстендил. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва доказаност на административните нарушения и спазване на процесуалните правила по издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не изразява становище по жалбата.

            Ответникът Д.Р.Н. *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и моли същото да се потвърди.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-1139-001063/03.06.2016г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Кюстендил с което на Д.Р.Н. са наложени следните административни наказания:

            1/за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от закона – глоба в размер на 150лв.;

            2/за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от закона – глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;

            3/за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от закона – глоба в размер на 100лв.;

            4/за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.2 от закона – глоба в размер на 10лв. и

            5/за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от закона – глоба в размер на 200лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 20.05.2016г. около 19.30 часа в с.Коняво, община Кюстендил св.Д и И се намирали на ул.“Георги Димитров“ в близост до дом №15 и видяли, че към тях се приближава лек автомобил Ауди А4 с рег.№КН5308ВК, управляван от Н.. Водачът загубил контрол над автомобила, занесъл се и се блъснал в паркиран на тротоара лек автомобил Ф Г с рег.№*****, предизвиквайки ПТП с материални щети по автомобилите. Според установеното от съда, Н. не спрял, а напуснал мястото на произшествието. По-късно бил издирен и му е съставен АУАН, а като негово следствие е издадено и оспореното НП.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна незаконосъобразност на НП. В частта за нарушението по т.1 съдът установил недоказано деяние за причинено ПТП поради движение с несъобразена скорост. За нарушенията по т.2-5 съдът е приел процесуални нарушения по тяхното формулиране – липса на посочени съставомерни обстоятелства /по т.3 и т.4/ и несъответствие между фактическите основания и правната квалификация /по т.2 и т.5/. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора.

Правилен е извода на съда за недоказаност на нарушението по т.1 от НП.

Обвинението е свързано с това, че на посочените в НП място и дата нарушителят като водач на МПС не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, като е осъществил ПТП. Във фактическите обстоятелства по обвинението е записано, че автомобилът се е движел с несъобразена скорост при мокра настилка и ляв завой, а водачът е загубил контрол над МПС. Съгласно посочените характеристики на нарушението в обстоятелствената част на НП е видно, че отговорността е ангажирана за несъобразяване на водача с атмосферните условия /мокра пътна настилка/, за наличието на които няма ангажирани и събрани никакви доказателства. При това положение изводът на АНО за наличие на несъобразена скорост по критериите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е недоказан. От тук е недоказано и нарушението със съставомерните за отговорността фактически обстоятелства по начина на тяхното описание в НП.

Правилен е извода на съда за процесуални нарушения в съдъжранието на НП по отношение формулиране на обвиненията за деянията по т.2-5 от НП във връзка с правилото на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Обвинението по т.2 от НП е свързано с това, че водачът не спира и не установява последиците от ПТП, което е съответно на правната квалификация на задължението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на санкционната норма по чл.175, ал.1, т.5 от закона. В същото време в обстоятелствената част на НП е записано, че водачът не е уведомил органите на МВР, като допълнително е издирен. Задължението за уведомяване обаче съществува само при наличие на пострадали хора по см. на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. Следователно липсва корелация между описаната фактическа обстановка по деянието и повдигнатото обвинение.

Обвинението по т.3 от НП е свързано с това, че водачът управлява МПС, спряно от движение в нарушение на задължението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, което деяние се наказва по чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от закона. Във фактическите обстоятелства на НП обаче липсват каквито и да било данни за подобно поведение на дееца. Няма данни, че МПС е било спряно от движение и основанието за това спиране. Следователно, налице е необосновано обвинение, изводимо от конкретното поведение на дееца.

Обвинението по т.4 от НП е свързано с това, че водачът не носи задължителна застраховка ГО за МПС, което управлява в нарушение на задължението по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, за което е приложима санкцията по чл.183, ал.1, т.2 от закона /редакция ДВ, бр.37/2015г./. Правилен е извода на съда, че в описанието на нарушението АНО е посочил единствено наличието на непредставяне на застраховката, но не и другия квалифициращ елемент от фактическият състав на санкцията по чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, свързан с неизпълнение на задължението на водача по чл.100, ал.3 от закона – да има залепен валиден стикер на знака за сключената застраховка. Следователно, липсва пълно обвинение с всички съставомерни обстоятелства от санкционния състав на съответната правна норма.

Обвинението по т.5 от НП е свързано с управление на МПС след отнемане на СУ на МПС по реда на чл.171, т.1 /без посочване на нормативен акт/, което нарушава изискването по чл.150 от ЗДвП за управление ма МПС от правоспособни водачи. Съответна на нарушението е санкцията по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от закона. Посочването на правното основание за отнемане на СУ е неясно и непълно. Неясно е защото липсва посочване на правния акт, от който е цитираната норма, а непълно защото не е посочен административния акт или друг такъв, въз основа на който е постановено отнемането на СУ, включително с данни за влизането му в сила. Само влязъл в сила акт по отнемане на СУ е предпоставка за квалифициране на поведението на водача по посочената в НП санкционна норма.

Коментираните пропуски в процедурата по административно наказване в частите по т.2-5 от НП са съществени и на самостоятелно основание водят до незаконосъбразност на НП, както правилно е процедирал районния съд. Нарушенията не налагат разглеждане на спора по същество по отношение на съдържащите се в т.2-5 от НП деяния.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №56/01.02.2017г. по а.н.д. №1131/2016г. по описа на РС - Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

             ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

                                 2.