Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       04.05.2017 г.

 

Номер   128                                        2 0 1 7 година                                 гр.Кюстендил

 

 

                             В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на седми април                                                                                     2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:                   

 

                                                            Председател: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                   МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

 

Секретар: Л.С.

С участието на  прокурора: Марияна Сиракова,

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

КНАХД № 90 по описа за 2017 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

   ”Л.Е.” ЕООД, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя Д. Н.Д., обжалва Решение № 34 от 19.01.2017 г.на ДРС по НАХД № 1302 по описа на същия съд за 2016 г. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението на първостепенния съд, като същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и съответно отмяна на наказателното постановление, алтернативно да се намали наложената санкция до предвиденя минимум в чл. 415в от КТ.

   Ответникът по делото се представлява от юк. А., която изразява становище за неоснователност на жалбата.

   Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

   Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,поради което жалбата е допустима.

   С оспорения съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 10-0000430/29.08.2016 г., издадено от Директор на Дирекция ”Инспекция по труда “ Кюстендил, с което на “Л.Е.” ЕООД ***, е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ.

   Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 10-0000430/19.08.2016 г. срещу “Л.Е.” ЕООД ***, за това че при извършена проверка по работни места – офис за куриерски услуги и документи, находящ се в гр. Дупница, ул. „***“ № 13, стопанисван от дружеството, на 13.08.2016 г., в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено с Протокол за извършена проверка от ДИТ Кюстендил от 15.03.2016 г. по работни места и 28.03.2016 г. по документи и връчен на 30.03.2016 г., с краен срок за изпълнение - 30.04.2016 г., а именно: „Работодателят в определеното помещение за лична хигиена на работещите в офиса в гр. Дупница, да осигури подходящи умивалница с топла вода, съгласно изискванията на чл. 235 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при ползване на работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г., посл. изм. 04.2013 г.“/. До датата на проверката – 13.08.2016 г. работодателят не е изпълнил това задължително предписание.

   Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 415 ал.  1 от КТ. Актът е предявен на Ц. И. – упълномощено лице от управителя на дружеството на 19.08.2016 г. Подадено е възражение срещу АУАН с вх. № 1626 –1518/26.08.2016 г. Въз основа на АУАН е издадено НП № 10-0000430/29.08.2016 г. от Директора на Д “ИТ” Кюстендил, в което е възприета фактическата обстановка от акта и изводите за нарушените законови разпоредби и на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ.

   Първостепенния съд е приел, че е доказано, че нарушението е извършено от наказаното дружество  и е потвърдил наказателното постановление. 

   Служебната проверка на първоинстанционното решение в пределите по чл. 218 ал. 2 от АПК, не установи основания за нищожност или недопустимост на същото. Проверката за съответствие с материалния закон е дължима на основание чл.218 ал.2 от АПК и поради релевирането на това касационно основание в жалбата.

   Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415 ал. 1 от КТ се изразява в това, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1500 до 10 000 лева.

   Касационният състав счита, че е правилен изводът на въззивния съд за доказаност на твърдяното нарушение. Липсва противоречие между описанието на нарушението и правната норма посочена като нарушена, което не е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното дружество. Верен е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на извършеното нарушение от страна на наказаното дружество, доколкото в АУАН изрично е посочено, че при извършената проверка на 13.08.2016 г., е констатирано неизпълнение на дадените с Протокол за извършена проверка изх. № 1612384/28.03.2016 г., предписание по т. 2 от същия, а именно да осигури подходящи умивалница с топла вода в определеното помещение за лична хигиена на работещите в офиса в срок до 30.04.2017 г. Посочените в АУАН и НП констатации са потвърдени от разпита на свидетелите Николов и Якимов.

   С бездействието си наказаното дружество е осъществило състава на нарушението по чл. 415 ал. 1 от КТ.   

   Пред касационната инстанция се представя Анекс към договор за наем, който обаче касае други помещения, а не определеното с даденото предписание. Отделно от това, не е доказано, че това друго помещение е имало осигурена топла вода на работниците.

   Наложената имуществена санкция е във възможния минимален размер, като касационният съд споделя изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд, за неприложимост на чл. 415в от КТ в конкретния случай.

   С оглед на гореизложените доводи за доказаност на твърдяното нарушение, същите мотивират съда да остави в сила решението на Дупнишкия районен съд като краен резултат, като правилно и законосъобразно.

 

   Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                                  Р   Е   Ш  И:

 

   ОСТАВЯ В СИЛА   Решение  № 34 от 19.01.2017 г.  на  ДРС  по  НАХД  № 1302 по описа на същия съд за 2016 г.

   Решението не подлежи на обжалване.

   Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: