Р Е Ш Е Н И Е

            141                                                         17.05.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и осми април                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря И.С.

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 92 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Т.Б.К., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№1265/2016г. на РС - Дупница. Релевираните касационни основания са по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила се свързва с липса на мотиви по възраженията в жалбата срещу НП. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с неспазване на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от  ЗАНН /липсва надлежно описание на нарушението, на обстоятелствата по негово извършване и потвърждаващите ги доказателства/, недоказаност на деянието /касаторката не е управлявала МПС/ и изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК в редакцията обн. ДВ, бр.153/1998г. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В писмено становище касаторката поддържа жалбата.

            Ответния Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12 не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на районния съд е законосъобразно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което се моли да се потвърди.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №14-1139-000228/13.03.2014г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Т.Б.К. на основание чл.182, ал.1, т.6 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 14.06.2013г. в с.Мурсалево с автоматизирано техническо средство – стационарна система за видеоконтрол е заснет лек автомобил „***“ с рег.№****, който е превишил максимално допустимата скорост от 50км/ч за населено място, движейки се със 103км/ч. Наказуемата скорост е получена като от засечената такава с техническото средство е приспадната допустима грешка от 3%. За нарушението е изготвен видеоклип №0010, съдържащ дата, час и рег.номер на МПС. При следваща проверка е установено, че автомобилът е собственост на Медикодентален център „Рубидент Медика“ ЕООД – гр.Благоевград, чиито законен представител е К. като прокурист на дружеството. В декларация от 04.11.2013г. по чл.188 от ЗДвП К. е посочила, че не си спомня кой е управлявал автомобила в деня на нарушението. АУАН е съставен на 20.01.2014г.

При тези фактически установявания съдът е формирал извод за законосъобразност на НП. Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на процесуалните правила. Като неоснователно е прието възражението на нарушителката за липса на предпоставки за ангажиране на отговорността й. Според съда е неприложим реда за наказване с електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, т.к. за нарушението освен глоба се предвижда и налагане на наказание лишаване на дееца от право да управлява МПС. Според съда, общите правила за наказване чрез АУАН и НП съдържат пълни гаранции за правата на нарушителя. По съществото на спора съдът е приел доказаност на нарушението и законосъобразност на наложеното наказание „глоба“ без налагане на наказанието „лишаване от правоуправление“, т.к. К. не притежава СУ на МПС. По посочените правни доводи  съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Решението е постановено при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН. Решението съдържа предмета на оспорване, спорещите страни, възраженията на жалбоподателката и обсъждането им от съда, формираното становище на съда за спазване на процесуалния и материалния закон и решението по спора. В извода на съда за липса на съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура имплицитно се съдържа и становището по релевираните в жалбата възражения.

Правилен е извода на съда за надлежно описание на нарушението, на обстоятелствата по негово извършване и потвърждаващите го доказателства съгласно изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В описателната част на НП са посочени съставомерните за отговорността фактически обстоятелства по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП /ред. ДВ, бр.10/2011г./ относно самоличността на водача на МПС, вида на МПС, разрешената и превишена максимална скорост за населеното място. Останалите фактически обстоятелства, касаещи начинът на установяване на скоростта посредством вида, модела и номера на техническото средство и нейното обективиране в писмен вид са включени в съдържанието на НП. Посочено е и изготвеното веществено доказателствено средство /клип с номер/. Възраженията на касаторката за обратното са неоснователни.

Правилно е становището на съда, че законодателната редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП /обн. ДВ, бр.10/2011г. и понастоящем/ прави неприложими специалните правила за издаване на електронен фиш. Санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на кумулативни наказания глоба и лишаване на дееца от право да управлява МПС. Наказанието лишаване от правоуправление не е предвидено в текста на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП. Следователно, не са налице предпоставките на специалната правна норма за издаване на електронни фиш.

Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок от отриване на нарушителя. Откриването е извършено с попълването от К. на декларацията от 04.11.2013г. по чл.188, ал.2 от ЗДвП, а АУАН е съставен на 20.01.2014г. Не е изтекъл и 1-годишния срок от извършване на нарушението /14.06.2013г./. Спазен е 6-месечния срок за издаване на НП.

Изводите на съда по съществото на спора са обосновани от приобщеното по делото веществено доказателствено средство - клип от паметта на техническото средство. Клипът установява дата, място и обстоятелства по превишаването на скоростта. Нарушителката не е оспорила вписаните в клипа характеристики на противоправното деяние.

Съответен на доказателствата по делото е и извода на съда за авторство на деянието. От справката в масива на КАТ е установено, че лекият автомобил е собственост на дружество, чиито прокурист е К.. Същата е законен представител на собственика на превозното средство и поради липса на посочен от нея друг извършител на нарушението по реда и условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е ангажирана отговорността й. В тежест на К. е оборването на презумцията по чл.188, ал.2 от ЗДвП по предвидения в нормата ред /посредством попълване на декларацията/, което не е сторено в рамките на проведеното административнонаказателно производство. Тезата й за управление от починалия Б С К не е доказана с допустимите за това доказателствени средства. Липсата на правоспособност на К. не представлява правоизключващо за отговорността й фактическо обстоятелство.

Неоснователно е възражението и за изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК в редакцията обн. ДВ, бр.153/1998г. Неправилно е позоваването на редакцията на нормата от 1998г., т.к. нарушението е извършено на 14.06.2013г., по което време е в сила редакцията, обн. ДВ, бр.26/2010г. Приложение намира нормата на чл.3, ал.1 от ЗАНН. Към настоящия момент не е изтекла абсолютната преследвателна давност от 4 години и половина във вр. с правилото на чл.81, ал.3 от НК по препращане от чл.11 от ЗАНН.

Изложеното налага на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №421/13.12.2016г. по а.н.д. №1265/2016г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   

             ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

 

                                 2.