Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  117

гр.Кюстендил, 26.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                 НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №95/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            ОО „АА“  Кюстендил, „Г.П.“ №* обжалва решение №72/09.02.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1758/2016г., с което е отменено НП №30-0000455/08.11.2016г. на началник ОО „АА“ – Кюстендил по т.1 и т.2. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на НП.

            Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност жалбата и оставане в сила въззивното решение.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №72/09.02.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1758/2016г., к което е отменено НП №30-0000455/08.11.2016г. на началник ОО „АА“ – Кюстендил по т.1 и т.2 /в тези части е обжалвано/. Б.М.Х. е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП с административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.12б, ал.10 във вр.с чл.6, ал.1 от ЗАвтП, на основание чл.185 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

              Подадена е въззивна жалба срещу НП в частта по т.1 и т.2, като районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, приемайки че по първото нарушение жалбоподателят не е субект на нарушението, а по второто - е налице неправилна квалификация на нарушението.

              Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

              В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е частично правилно, по следните съображения:

   Производството пред ДРС е образувано по жалба на Б.М.Х. ***-0000455/08.11.2016 на началника на ОО „АА“ гр.Кюстендил, с което лицето е привлечено към отговорност за извършени нарушения по чл.12б, ал.10 във вр.с чл.6, ал.1 от ЗАвтП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят е санкциониран за първото нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП – санкционна норма, предвиждаща административно наказание за нарушение, изразяващо се в извършване на обществен превоз на пътници без документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а именно без да притежава карта за квалификация на водач на МПС, а за второто – по чл.185 от ЗДвП – санкционна норма предвиждаща административно наказание за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

   С оглед събраните доказателства – писмени и гласни, които КАС кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, приема, че е налице безспорно извършено нарушение по чл.12б, ал.10 във вр.с чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Съгласно сочената норма превозът на товари за собствена сметка между два пункта на територията на РБългария не може да се извършва с МПС или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. А санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда наказание за водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз. Следователно, за да може даден водач на МПС да извършва съответния превоз, изпълнението на изискването за притежаване на редовно издаден лиценз на превозвача, е задължително. Анализът на правните норми обуславя извода, че субект на административното нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е водачът на МПС, а не както е приел районния съд ЕТ или ЮЛ, имащи качеството превозвач по см. на §1, т.5 от ДР ЗАвтП. Действително задължението за снабдяване с лиценз за извършване на превоз на товари за собствена сметка е за превозвача, но водачът на МПС, с което се осъществява този превоз следва да има предоставен му редовно издаден лиценз при извършването му. Доказателствата по делото не установяват притежаването на лиценз от превозвача „Д.“ ЕООД гр.Сапарева баня, който съгласно заповед от 13.10.2016г. е възложил на жалбоподателя да извърши превоз за собствена сметка на дружеството на оградна мрежа по маршрут гр.Сапарева баня – с.Бело поле, обл.Благоевград. Следователно превозът между два пункта на територията на РБългария е извършен в нарушение на чл.12б, ал.10 от ЗАвтП. В този смисъл КАС счита, че АНО правилно и в съответствие със закона е ангажирал административнонаказателната отговорност на Б.Х. в качеството му на водач на МПС, доколкото превозвача за чиято сметка се извършва превоза не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.  Достигайки до извод за отмяна на НП в тази му част, КРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради наличие на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК и потвърдено НП по т.1.

  Формираният правен извод от ДРС за незаконосъобразност на НП по т.2 касационния съд намира за правилен. Съображенията са следните: Административнонаказателната отговорност на Б.Х. е ангажирана за нарушение, изразяващо се в това, че управлява МПС, което не е представено на периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност. От у-нието за техническа изправност е установено, че валидността е била до 24.08.2016г., а проверката е извършена на 13.10.2016г. Сочената за нарушена норма на чл.147, ал.1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкционната норма на чл.181, т.1 от ЗДвП - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед подлежи на санкциониране. В случая материално правната норма е отнесена към нормата на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща санкция за друго нарушение по закона, за което не е предвидено отделно наказание. Анализът сочи на неправилна правна квалификация на административното нарушение. И доколкото е недопустимо установено административно нарушение да бъде скрепявано с административнонаказателна разпоредба, неотносима към казуса, то НП в тази му част се явява незаконосъобразно. Като е отменил акта в сочената част въззивния съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение №72/09.02.1017г. на Дупнишкия районен, постановено по АНД №1758/2016г. съд в частта, с която е отменено НП №30-0000455/08.11.2016г. на началник ОО „АА“ – Кюстендил за наложено на Б.М.Х. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП  административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.12б, ал.10 във вр.с чл.6, ал.1 от ЗАвтП и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП №30-0000455/08.11.2016г. на началник ОО „АА“ – Кюстендил, с което на Б.М.Х., ЕГН ********** *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.12б, ал.10 във вр.с чл.6, ал.1 от ЗАвтП.        

              ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част решение №72/09.02.1017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1758/2016г.

            Решението е окончателно.

            

                                          

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: