Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 19.06.

 

177

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ

 

На деветнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                      ЧЛЕНОВЕ:   МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                            НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

С участието на секретаря И.С.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН Г.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕТРОВА к.а.н.д. 98/2017г. по описа и  

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил, представлявано от началника Б К Д, е предявило касационна жалба срещу решение на Дупнишкия районен съд № 67 от 07.02.2017г. по н.а.х.д. № 1690 по описа на този съд за 2017г., с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0348-000789 от 20.05.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил. В касационната жалба са изложени оплаквания, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс /НПК. Иска се отмяна на оспореното по касационен ред решение и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – Л.Г.Б., чрез процесуалния си пълномощник адв. В.Г.П., изразява в писмен отговор становище за неоснователността й.

            Представителят на Окръжна прокуратура  Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 67 от 07.02.2017г. по н.а.х.д. № 1690 по описа на този съд за 2017г., с което е отменено наказателно постановление № 16-0348-000789 от 20.05.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил.

            С обжалваното пред районния съд наказателно постановление на Л.Г.Б. *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. В обстоятелствените части на НП и АУАН, които са аналогични, са изложени следните обстоятелства: управлява описан товарен автомобил с прикачено ремарке /описано/ по АМ „Струма“, посока гр. Благоевград, като при км 56+163 е принуден да спре поради техническа неизправност. Л.Б., в качеството си на водач на описания товарен автомобил, отказва да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението, изразяващо се в това да не продължи движението си до пълното отстраняване на неизправността по управляваното от него МПС. Вследствие на това, по-късно отново спира принудително товарния автомобил с прикачено ремарке поради същата техническа неизправност в активната лента за движение на тунел 1 от АМ „Струма“ при км 56 + 250, създавайки пречки за движението. Словесно нарушението е формулирано по следния начин: отказва да изпълни разпореждане на органите по контрол и регулиране на движението. В НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 103 от ЗДП. В АУАН и НП е приета правна квалификация на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно сочените в жалбата пороци, съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            За да постанови изложения по-горе резултат, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество и след анализ на събраните гласни доказателствени средства е счел, че нарушението не е доказано. Приел е, че Б. е тръгнал отново с товарния автомобил след като е извършил действия по ремонт на същия, т.е. след като е отстранил повредата и в този смисъл не е осъществил неизпълнение на отправеното му от органите за контрол по ЗДП разпореждане.

            На първо място, обосновани от съдържанието на АУАН и НП и събраните по делото доказателства са изводите на районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е достатъчно подробно, конкретно и ясно описание на нарушението. В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа ясно и детайлно изложение на релевантната фактическа обстановка. Посочени са предхождащите полицейското разпореждане факти, във връзка с които то е отправено. Ясни са съдържанието на последното, както и поведението на Б., в което се изразява неизпълнението му. Налице е корелация между изложената фактическа обстановка, словесното формулиране на нарушението и дадената му правна квалификация по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП. Напълно се споделят мотивите на ДРС, че не съставлява съществено процесуално нарушение цитирането в НП на неотносимата към фактическата обстановка разпоредба на чл. 103 от ЗДП. В съответствие със закона съдът е приел, че разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП съдържа хипотеза, диспозиция и санкция, поради което чрез соченето й е определена правната квалификация на нарушението, включваща правило за поведение, забраната за нарушаването му и следващата се за това санкция. Цитирането на неотносимата към случая разпоредба на чл. 103 от ЗДП правилно е ценено от съда като нарушение, което не е създало неяснота на обвинението и ограничило правото на защита на наказаното лице, респективно не съставлява съществено процесуално нарушение.

            Неправилна е решаващата преценка на съда по съществото на спора за законосъобразността на наказателното постановление. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН и обясненията на жалбоподателя потвърждават напълно възприетата от наказващия орган релевантна фактическа обстановка. По несъмнен начин са установени и фактите, че наказаното лице е положило усилия да отстрани техническата неизправност на товарния автомобил. Това лице обаче очевидно не е разполагало към релевантния момент с необходимата експертиза да прецени какъв е източникът на повредата и съответно да въздейства върху него, за да я отстрани, т.е. да поправи напълно същия, така че да е технически изправен за движение по пътищата. Обстоятелството, че след определени действия на водача, двигателят на автомобила е „запалил“ съвсем не означават отстраняване на повредата. Субективната увереност на водача, че това е така не сочи липса на вина и съответно на неизвършено нарушение. Тази субективна увереност сочи единствено осъществяване на нарушението при непредпазлива форма на вината,  при която деянието съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН съставлява административно нарушение.

            Приемайки при изложените обстоятелства, установени по несъмнен и категоричен начин въз основа на редовно събраните гласни доказателствени средства, че нарушението не е доказано, съдът е осъществил касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва отмяната му. Следва на основание чл. 222, ал. 1 от АПК по препр. от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН произнасяне по същество на касационната инстанция чрез потвърждаване на наказателното постановление.  

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 218, чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД         РЕШИ :

 

            ОТМЕНЯ решение № 67 от 07.02.2017г. по н.а.х.д. № 1690/2017г. по описа на Дупнишкия районен съд и вместо него         

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0348-000789/20.05.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кюстендил, с което на Л.Г.Б. с ЕГН ********** *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез изпращане на преписи.                                                                  

 

                                                                                 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                                                  2.