Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 144

                                                гр.Кюстендил, 17.05.2017год.

 

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и  първи април две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                        НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Демиревски  КАНД № 99 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси-гр.София, представлявана от Вр. и. д. Председател Д., е подала касационна жалба срещу решението на ДРС от 02.02.2017 год. по НАХД № 951/2016 год., с което е отменено Наказателно постановление № 43-16/02.06.2016 год., издадено от ВИД Председател на Комисията. Изложени са доводи за допуснато нарушение на  материалния закон.  Твърденията са за извършено от ответника П.Р.К. *** съставомерно деяние по чл. 34 ал. 1 от ЗПУКИ, което се явява безспорно  доказано. Отричат са доводите на въззивния съд  за незаконосъобразност на НП, касаещо приложението на чл. 28 от ЗАНН, а именно наличието на „маловажен случай“. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора  за потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответната страна – П.Р.К., в качеството си на кмет на с. Б., общ. Б., не се явява и не се представлява по делото.

            Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на  доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на осн.чл.218 ал.2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на осн.чл. 222 ал. 1 от АПК отменя решението и се произнася по същество, като потвърждава наказателното постановление. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 143-16/02.06.2016 год. на ВИД Председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - гр. София за налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на П.Р.К.,  в качеството му на кмет на кметство с. Б., общ. Б., на осн. чл. 43 ал.1 вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗПУКИ, за това, че при извършена проверка от  оправомощено лице при Комисията по повод на сигнал, е установено, че ответникът като кмет на с. Б. и задължено лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 т. 8 от ЗПУКИ, не е подал декларация за несъвместимост по чл. 12 т. 1 от ЗПУКИ вр. с чл. 5 от ЗПУКИ в законния срок по чл. 13 ал. 1 от ЗПУКИ. Наказващият орган посочва, че нарушителят е встъпил в длъжност на 09.11.2015 год. и 7 - дневния срок за подаване на декларацията изтича на 16.11.2015 год., поради което за дата на извършване на нарушението се приема 17.11.2015 год.; че декларация е депозирана пред Постоянната комисия към Общински съвет – Б. на 08.02.2016 год.           

Установените фактически обстоятелства са отразени по идентичен начин в издадения АУАН № 132/25.04.2016 год. Към  административнонаказателната преписка са приложени извлечение от Протокола от заседанието на Общински съвет-Б., проведено на 09.11.2011 год., видно от който като т. 2 от дневния ред е включено полагането на клетва от избрания кмет на общината, общинските съветници и кметовете на кметства, както и процесната декларация по чл. 12 т. 2 от ЗПУКИ с вх.№ 28 от 08.02.2016 год.

В производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица при Комисията, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и НП относно обстоятелствата на релевираното нарушение.

При изложените доказателства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност, като счита, че неправилно не е приложен чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“. Приема се, че не са допуснати съществени нарушения в  хода на административнонаказателното производство, както и за доказаност на извършеното нарушение. Приел е обаче, че за разлика от АНО, са налице предпоставките и обстоятелствата, за прилагане на института на „маловажен случай“, като е изложил подробни мотиви в този смисъл. 

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. В първоинстанционното производство съдът е приел като доказателства Заповед № 04-79/01.09.2015 год. на ВИД Председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с която са определени длъжностните лица, на които е възложено съставянето на АУАН по ЗПУКИ, както и писмо вх. № 02-77/17.03.2016 год. на Председателя на ОС Б., с което е изпратен регистъра на декларациите по чл. 12 от ЗПУКИ, ведно с копия от същите на задължените лица от общината.  

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.  

Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което и на осн. чл. 222 ал. 1 от АПК ще го отмени и решавайки делото по същество ще потвърди наказателното постановление. При служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на същия, но правните изводи на въззивния съд са в противоречие с  доказателствения материал по делото и с приложимите материалноправни разпоредби. Налице е касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК вр. с чл. 63 ал. 2 от ЗАНН. Изложените в касационната жалба възражения са за наличие на визирания порок на решението и в този аспект са основателни. По делото липсва спор относно фактите. Ответникът П.К. в качеството си на кмет на кметство с. Б., Община Б., е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 т. 8 от ЗПУКИ, т.е. субект на задължението по чл. 12 т. 1 от ЗПУКИ  за подаване на декларация за несъвместимост относно обстоятелствата по чл. 5 от ЗПУКИ. Законодателят обвързва декларирането със срок, който съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗПУКИ е 7 - дневен, считано от избирането или назначаването на задълженото лице. В случая е безспорно, че ответникът по касация е положил клетва като кмет на кметство и е встъпил в длъжност на 09.11.2015 год. /арг. чл. 48 ал. 4 ЗМСМА/, поради което срокът по чл. 13 ал. 1 от ЗПУКИ изтича на 16.11.2015 г. Безспорно е също, че декларацията е подадена на 08.02.2016 год., т.е. след  законоустановения срок. Осъществени са елементите от фактическия състав на административното нарушение по чл. 34 от ЗПУКИ, поради което правилно е ангажирана отговорността на нарушителя. Само в хипотезите по чл.35 и чл.37 от ЗПУКИ, като предпоставка за реализиране на административнонаказателна отговорност се изисква надлежно проведено и приключило с влязло в сила решение административно производство за установяване на конфликт на интереси. Настоящият казус безспорно не попада във визираните изключения.  Приложимата разпоредба на материалния закон не изисква изслушване на задълженото да декларира несъвместимост лице, заемащо публична длъжност, както и наличие на конфликт на интереси, установен с влязло в сила решение на компетентната комисия.  

Правилни са съображенията в атакуваното решение за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Авторът на сигнала и датата на подаване на същия, инициирали  проверката от оправомощеното длъжностно лице при оспорващата комисия, нямат отражение върху редовността на проведената процедура за установяване на административното нарушение, включително и във връзка с проверката за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Релевираното нарушение се осъществява чрез бездействие и се счита за извършено на деня, следващ крайния срок за изпълнение на законовото задължение, в случая - за подаване на декларация. В този смисъл правилно в НП е посочено, че нарушението е извършено на 17.11.2015 год., а наказващият орган е узнал за него на 17.03.2016 год., когато е получил от Председателя на ОбС-Б., регистъра на декларациите по чл.12 от ЗПУКИ, ведно с копия от същите на задължените лица от общината, вкл. и тази на ответника К.. С оглед горните констатации, изводите са за спазване на тримесечния, съответно на едногодишния срок за съставяне на АУАН, предвидени в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Компетентността на актосъставителя се установява от представената  заповед № 04-79/01.09.2015 год. на ВИД Председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с която са определени длъжностните лица, на които е възложено съставянето на АУАН по ЗПУКИ, сред които е и Венцислав Петков.   

Обективният анализ на доказателственият материал по делото сочи на основания за ангажиране на имуществената отговорност на нарушителя, а доводите в оспореното решение в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. Не могат да се приемат доводите на районния съд, че закъснението е минимално. Напротив, забавата е над 60 дни или повече от 8 пъти по – голям срок от този за подаване на декларацията. Касае за орган на изпълнителната власт – кмет, за която длъжност закондателят е завишил критериите и допуснатото нарушение разкрива по – висока обществена опасност от типичната за подобен род нарушения. Наложената глоба е в минималния законов размер. В този смисъл е осъществено административното нарушение по чл. 34 от ЗПУКИ от ответника К., в качеството му на кмет на кметство с. Б., за което на същия е наложено предвиденото от закона наказание. Предвид горните констатации,  дължимо е решение при усл. на чл. 222 ал. 1 от АПК с отмяна на въззивния съдебен акт и произнасяне по съществото на спора за потвърждаване на наказателното постановление.

 

Водим от изложеното и на осн.чл. 222 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,  Кюстендилският административен съд

 

 

 

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

           

            ОТМЕНЯ  Решение № 61 на Дупнишкия районен съд от 02.02.2017 год. по НАХД № 951/2016 год. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 143-16/02.06.2016 год. на ВИД Председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - гр. София, с което на П.Р.К. ***, ЕГН **********, в качеството му на кмет на кметство с. Б., Община Б., е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на осн. чл. 43 ал. 1 вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗПУКИН.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.