Р Е Ш Е Н И Е

   148                                                                  22.05.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на дванадесети май                                                                       две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело №100 по описа на 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Юрисконсулт Р. Р. като пълномощник на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 със законен представител изпълнителния директор М..П. Ф. обжалва решението по а.н.д.№1424/2016г. на РС - Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с грешна дата на извършване на нарушението, липса на данни за датата на закупуване на устройството, респ. на неговата доставка и липса на отправено искане от потребителя до търговеца за разваляне на договора, като се счита, че не са налице всички елементи от фактическият състав на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

В писмен отговор вх.№2279/20.02.2017г. по описа на ДРС пълномощникът на ответната Комисия за защита на потребителите с административен адрес: гр.София, пл.“Славейков“ № 4А оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №К-14961/18.08.2016г. на Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград /РД – София/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл.222а от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че в КЗП е постъпила жалба вх.№С-03-1359/12.03.2016г. за дефектирал мобилен апарат, въз основа на която на 17.03.2016г. е извършена проверка в търговския обект на дружеството в гр.Дупница. Проверката установила, че за рекламираната стока – мобилен телефон марка Huawei Ascend Y 511 black са предявени 4 рекламации с отразени в гаранционната карта  4 ремонта – на 09.02.2016г. /почистени контакти/, на 18.02.2016г. /премахнато петно/, на 01.03.2016г. /сменени лепенки на тъча/ и на 12.03.2016г./смяна на сензорен панел и дисплей/. Съдът е установил, че жалбата на потребителя е предявена на търговеца по време на проверката от органите на КЗП, като в жалбата потребителят е посочил, че желае да му бъде възстановена заплатената сума за телефона, но търговецът отказал да удовлетвори искането и отново извършил ремонт на стоката /от 12.03.2016г./. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол №0204431., въз основа на който е съставен АУАН, послужил за издаване на НП.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за компетентност на наказващия орган, наличие на изискуемите се реквизити в НП /пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, мястото на извършване и потвърждаващите го доказателства/ и доказаност на деянието. Според съда, потребителят е осъществил правото си да поиска замяна на стоката с нова, като с оглед стойността на стоката и значимостта на несъответствието избраният начин на удовлетворяване на рекламацията не е непропорционален на другия по чл.112, ал.1 от ЗЗП. Несъответствието на стоката с договора след трите рекламации води до възникване на правото на потребителя по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Съдът е отрекъл маловажност на случая, но е приел несправедливост на размера на санкцията, т.к. нарушението е за първи път. По посочените правни доводи съдът е изменил НП, намалявайки санкцията от 1000лв. на 500лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.233, ал.3 от ЗЗП въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора и е извел правилен извод за съставомерност на поведението на дружеството като нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Фактическият състав на задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП включва 4 кумулативни елемента: 1/договор за продажба на стока между търговец и потребител; 2/удовлетворени 3 рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на стоката в рамките на срока на гаранцията по чл.115 от закона - 2 години доставяне на стоката; 3/следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба и 4/искане на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.

Налице са елементите от фактическия състав на отговорността. От копията на фактура №1730052959/26.03.2015г. и гаранционна карта на мобилния телефон се установява, че на 26.03.2015г. между „Т.Б.“ ЕАД чрез магазина му в гр.Дупница и С. П. е сключен договор за продажба на посочения в НП телефон. Дружеството е търговец по см. на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а Пеликоев има качеството на потребител по §13, т.1 от ДР на закона. Съгласно съдържанието на гаранционната карта, търговецът е приел и удовлетворил три рекламации на стоката съответно на 09.02.2016г., 18.02.2016г. и 01.03.2016г., които са в срока на гаранцията от 24 месеца /вж. л.27 от делото на районния съд/. От съдържанието на Констативния протокол от 17.03.2016г. и показанията на св.Ш. и св.К. съдът е установил, че в деня на подаване на жалбата на потребителя до КЗП на 12.03.2016г. е предявена следваща рекламация на стоката. С ремонта на стоката търговецът е признал наличие на следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба по арг. от чл.104, ал.4 от ЗЗП. Искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума е отправено с жалбата до директора на КЗП. Търговецът е узнал за искането в деня на проверката от контролните органи в обекта – т.е. на 17.03.2016г. Фактът на узнаване на искането обуславя правнозначимото ангажиране на отговорността на търговеца. Законът не въвежда срок за произнасяне по искането, поради което още в деня на узнаването търговецът е длъжен да изпълни задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Този ден е посочен в АУАН и НП като дата на нарушението. Налице е бездействие на търговеца, чиято начална дата е датата на нарушението. Уреденият в чл.114, ал.2 от ЗЗП срок е неприложим към срока по чл.114, ал.3 от ЗЗП, т.к. се касае за състави на различни задължения на субекта на отговорността с различна тежест на въздействие върху правната му сфера.

Следователно, правилен е извода на съда за съставомерност на поведението на търговеца по санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. Правилно съдът е процедирал и при преценката за размера на наложената имуществена санкция, считайки същата за завишена. Размерът на санкцията в НП е определен в нарушение на чл.27, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Липсата на завишена степен на обществена опасност на деянието и извършването му за първи път налагат определяне на санкция в минималния законов размер.

 Неоснователни са възраженията на касатора за нарушения на процесуалния закон във връзка със задължителното съдържание на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП са посочени датата на извършване на нарушението и съставомерните за отговорността фактически обстоятелства. Дали датата е вярната такава е въпрос по съществото на спора. Датата на закупуване на устройството, респ. на неговата доставка се установява от Протокола за проверка на контролните органи, който е връчен на представител на дружеството и приобщен като доказателство към АУАН и НП.

С оглед на изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК оспореното решение ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №24/13.01.2017г. по а.н.д.№1424/2016г по описа на РС – Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                 2.