Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    146

                                                 гр.Кюстендил, 19.05.2017год.

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи април  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №103 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил,  оспорва с касационна жалба решението на КРС от 06.02.2017год. по НАХД №1327/2016год.,  с което е отменено  Наказателно  постановление  №16-1139-000731  от 20.04.2016год.,  издадено от ВНД  началник сектор ПП“ при ОД на МВР – Кюстендил.  Жалбата е бланкетна с изложени  доводи за допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК.  Твърденията  са  за извършено административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП, което се счита за безспорно доказано  от събраните по делото доказателства.  Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за  потвърждаване  на наказателното постановление.

Ответникът – Д.С.А. *** изразява  становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е  отменено Наказателно постановление  №16-1139-000731  от 20.04.2016год.,  издадено от ВНД  началник сектор ПП“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на ответника по касация Д.С.А. е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 100,00лв.  на осн. чл.177, ал.1, т.3  от ЗДвП  вр. с чл.102 от ЗДвП, за това, че на 21.03.2016год.  около  15,50 часа    в гр.Кюстендил , по пешеходната алея от стадион Осогово“ към ресторант „Чешмето“,  допуска собственото му МПС да се управлява от А. Е. В. след употреба на наркотични и упойващи вещества, установени  чрез проба с тестова система , която е отчела амфетамин и метамфетамин. 

За деянието е съставен АУАН №121325/29.03.2016г. със същото съдържание, а   към административнонаказателната преписка  са приложени  доказателства за установяване на компетентността на актосъставителя и издателя на НП.

В  производството пред КРС са  разпитани  полицейските служители  Велинов и Кирилов, които  потвърждават изложените в АУАН фактически обстоятелства, като заявяват, че  акта е съставен  в полицейското управление въз основа на предходен акт, издаден срещу водача на процесния автомобил, който  е управлявал след употреба на наркотични вещества. На страната на нарушителя е разпитана съпругата му - свид. Силвия Атанасова, която твърди, че лично е предоставила ключовете на автомобила на водача Антон Василев, но не е забелязала същият да е под въздействие на наркотични вещества.  

При събраните доказателства, Районният съд е отменил  наказателното постановление като незаконосъобразно.  Приел е, че в административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото липсва посочване на конкретните фактически обстоятелства относно начина на извършване на релевираното нарушение и   на  формата на изпълнителното деяние „допустителство“, която се явява и недоказана.   

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи по съществото на спора за недоказаност на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП поради липса на доказателства за извършено нарушение по чл.177, ал.1, т.3 вр. с чл.102 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на нарушителя А.  е ангажирана за това, че  е допуснал  собственото му МПС да се управлява от водач, който е употребил наркотични и упойващи вещества. Така предявеното административнонаказателно обвинение се явява недоказано.  С АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна страна.  По този  начин  е формулирано обвинението и е определен предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него, т.е. така посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО. По делото не са ангажирани доказателства за установеното противоправно поведение на водача, не са описани факти и обстоятелства за образувано административнонаказателно или наказателно производство за такова установено нарушение/престъпление. Доказателствата, които са ангажирани от ответната страна – показанията на контролните органи и АУАН, не установяват по категоричен начин противоправното поведение на нарушителя, изразяващо се в нарушаване забраната по чл.102 от ЗДвП. Обратно, от показанията на свид. Атанасова е видно, че автомобила е  предоставен на водача Василев лично от нея.  Презумптивната доказателствена сила на акта е разколебана, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние – допускане  на  управление на собствено МПС на водач употребил наркотични вещества;  качеството на нарушителя – собственик на  процесния лек автомобил;  факта, че МПС-то е управлявано от Антон Василев, както и че същия  е употребил наркотични вещества.  В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна.  В този аспект правилно въззвият съд е  отменил издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 06.02.2017год.,  постановено по  НАХД №1327/2016год.   

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.