Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 226

                                           гр.Кюстендил, 20.07.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                    ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора  Валери Пенков, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №108 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството осн. чл.227, ал.2 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Д.Г.Х. *** обжалва Наказателно постановление №15-1158-000793  от 28.05.2015год.,  издадено от  началник сектор Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник в частта,  с която  и е  наложено административно наказание „глоба“  в размер на 100,00лв.  на осн. чл.182, ал.2, т.3  от ЗДвП  вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП. Оспорва се извършването на  административното нарушение, както и установяването му с представените към преписката веществени доказателствени средства. Релевирани са доводи за нарушение на задължението от контролните органи по чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП за означаване на местата за контрол по спазването на правилата за движение. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление.   

Административнонаказващият орган - Сектор Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, чрез процесуалния си представител гл. юк Слави Лазов, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните  доказателствата  по реди и при усл. на чл.14 и чл.107 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На  15.05.2015год., в 19,23 часа жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Нисан съни“ с рег. № СА0626НХ  на път първи клас №І-6,  в посока гр.София към гр.Радомир, където при разклона за завод Кристал  на км 77+000, полицейските служители Р.Е. и И.И.са извършвали контрол по спазването на правилата за движение  посредством техническо средство -  мобилна видеорадарна система TFR1-M с радар TR4D 576, която е отчела движение на автомобила с превишена скорост от 85 км/ч,  при допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26. Издадена е разпечатка от  техническото средство - клип №6865.

За деянието е съставен АУАН №872261 от 15.05.2015г., който е връчен лично на жалбоподателката, която в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирала  възражения пред АНО.

Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление №15-1158-000793  от 28.05.2015год.,  от  началника на сектор Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник,  с което на жалбоподателката  е наложено  административно наказание „глоба“  в размер на 100,00лв.  на осн. чл.182, ал.2, т.3  от ЗДвП  вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП. НП е връчено на нарушителката на 07.08.2015г. и жалбата е подадена на същата дата.   

По делото е представен клип №6865 от мобилната  видеорадарна система  TFR1-M с радар TR4D 576,  в който са отразени данните относно дата, часа, посоката и скоростта на движение на автомобила, както и регистрационния номер на същия, възпроизведени в АУАН и в НП. Прието като доказателство е и писмо изх.№11-00-з/31.05.2017г. на директора на ОПУ – Перник, видно от което в пътния участък от път  №І-6,  в посока  гр.София към гр.Радомир, при разклона за завод Кристал  на км 77+000, има монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта  от  60км/ч.

По делото не са представени доказателства за спазена процедура по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,  вкл. съдържащите се в административнонаказателната преписка.

Проверката на събраните доказателства, както и на доводите на страните, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.1 от ЗАНН, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на съдебно обжалване.  

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано обвинението, т.е. по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да го разбере и да се защити.

Категорично установено по делото е съставомерното деяние по чл.182, ал.2,т.3 от ЗДвП  – управление на МПС с превишена скорост. Видно от клип №6865 от мобилната  видеорадарна система  TFR1-M с радар TR4D №576, който представлява веществено доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателката   автомобил е 85 км/ч, при разрешена с пътен знак В26 скорост от 60 км/ч, т.е. превишението е в диапазона  от 21км/ч  до 30 км/ч,  което е в приложното поле на санкционната норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.   

Предвид горното, недоказани и неоснователни са твърденията на жалбоподателката за фактическа обстановка, различна от установената, както и за недоказаност на нарушението.

Независимо от горните констатации, съдът счита оспореното НП за незаконосъобразно и го отменя. Въпреки изричните указания до АНО, същият не представи доказателства за обозначаване на мястото за контрол съгласно изискванията на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда задължение за предварително обозначаване на пътната отсечка, обхваната от техническото средство, чрез поставяне на пътни знаци и техника за видеонаблюдение. В горния смисъл са съображенията изложени в  Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС. Действително, пътният знак Е24 е въведен след датата на извършване на нарушението, както основателно възразява АНО, но задължението за предварително обозначаване по начините и със средствата посочени в нормата е съществувало към тази дата.  След като не се установи, че в случая е било налице предварително обозначаване и предупреждение към водачите на МПС, че в пътната отсечка се извършвал видеоконтрол на скоростния режим, това налага извод, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е незаконосъобразно. Издаденото НП в оспореното му част следва да се отмени. 

Предвид изложеното и на основание чл.227, ал.2 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №15-1158-000793  от 28.05.2015год.,  издадено от  началник сектор Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник в частта,  с която  на  Д.Г.Х. ***, ЕГН  **********,  е  наложено административно наказание „глоба“  в размер на 100,00лв.  на осн. чл.182, ал.2, т.3  от ЗДвП  вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Решението не подлежи  на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.                                                                       

                      

Председател:

 

Членове: 1.                         2.