Р Е Ш Е Н И Е

   149                                                                  22.05.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на дванадесети май                                                                       две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                               2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 110 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.Г.Д. *** като пълномощник на В.Н.А., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№1657/2016г. на РС - Кюстендил. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила са във връзка с липсата на изяснена обективна истина по делото. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва със случайно деяние по чл.15 от НК. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът Сектор „Пътна полици“ при ОД на МВР - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №269 не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което се намира за правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на обжалване пред районния съд е НП №16-1139-001767/14.09.2016г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП на В.Н.А. на основание чл.179, ал.2 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че 28.06.2016г. в гр.Кюстендил около 22.40 часа А. *** в посока към ул.“Цар Освободител“, управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№******, като при навлизане с автомобила на кръстовището, образувано от ул.“Христо Смирненски“ и ул.“Цар Освободител“ настъпило ПТП между автомобила и движещия се по ул.“Цар Освободител“ с посока от пазара на града към кръстовището лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№******. Според установеното от съда, кръстовището е регулирано със светофарна уредба, която не работела. На ул.“Христо Смирненски“ е поставен ПЗ Б2, поради което ул.“Цар Освободител“ се явява пътя с предимство. Установено е, че от ПТП са настъпили материални щети за автомобилите. Съставени са два АУАН на водачите. АУАН срещу А. е за това, че не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП, а на другият водач за движение с несъобразена скорост. От приетата автотехническата експертиза съдът е установил, че вина на ПТП имат и двамата водачи, т.к. водачът на „Сеат Ибиза“ се е движел с превишена скорост от 93км/ч в населено място при разрешена максимална скорост от 50км/ч, а жалбоподателят е следвало да извърши повторна проверка, след като е спрял на стоп-линията при ПЗ и след като му се открие пълна видимост в дълбочина по ул.“Цар Освободител“ в посока пазара за да забележи приближаващия се с висока скорост автомобил и го пропусне.

Като правни изводи съдът е приел, че не е оборена презумтивната доказателствена сила на АУАН, налице е компетентност на актосъставителя и наказващия орган, АУАН и НП съдържат предвидените законови реквизити и деянието е доказано. Съдът е отрекъл възражението на жалбоподателя за невиновност. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

В изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП съдът е събрал допустими, относими и достоверни доказателства за разкриване на обективната истина по делото, от които е извел правилен извод за доказаност на деянието по квалификацията в НП.

Юридическите факти от състава на санкционната норма на чл.179, ал.2 с приложимата хипотеза по ал.1, т.5 от ЗДвП включват движение на касатора в нарушение на правилото за предимство по чл.50, ал.1 от ЗДвП и настъпило ПТП в резултат на това движение.

От протоколът за ПТП и снимковият материал към него, заключението на автотехническата експертиза, показанията на полицейските служители св.Костадинов и св.Котев и показанията на св.Велинов е установено, че стигайки до кръстовището, образувано от ул.“Христо Смирненски“ и ул.“Цар Освободител“ касаторът е управлявал лекия автомобил по път без предимство, спрял е на ПЗ Б2, от където е имал видимост от 34м в дълбочина на ул.“Цар Освободител“ към пазара. От това място същият не е могъл да види приближаващият се автомобил, който се е намирал на 75м разстояние. Навлизайки обаче в кръстовището видимостта на водача е била достатъчна за възприемане на автомобила по пътя с предимство, поради което на линията на самото кръстовище е следвало да извърши повторно спиране, при което да пропусне другия автомобил. ПЗ Б2 е поставен съгласно изискването на чл.53, ал.1 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /обн. ДВ, бр.73/21.08.2001г., изм. и доп./. Видимостта към пътя с предимство е безусловна предпоставка за изпълнение на задължението по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Видимостта на водача от линията на знака Б2 към главния път не е била достатъчна, за да обхване пътната обстановка и да предопредели вземането на правилно решение за пресичането на пътя, респ. за спазване на предимството на приближаващия с висока скорост лек автомобил. Като е предприел обаче пресичане на пътя без да си осигури последваща видимост в нужния обхват, което е било обективно възможно, касаторът е допуснал посоченото в НП нарушение, което е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат /настъпилото ПТП/. Пътят е бил чист от препятствия и достатъчно осветен. Няма място за обсъждане приложението на чл.15 от НК. Случайно деяние би имало само, ако въпреки спазването от дееца на всички изисквания на закона за безопасно управление, вредоносните последици настъпят, без да е бил длъжен и обективно да е могъл да ги предвиди. В случая наличните характеристики на пътната обстановка не изключват, а съдържат появилата се опасност на пътя, независимо от малкия отрязък от време за реагиране поради движението с превишена скорост на другия автомобил. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи, което не изключва отговорността на всеки от тях за самостоятелно осъществените нарушения на правилата на ЗДвП, за които са издадени два различни АУАН.

Изложеното налага на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №80/17.02.2017г. по а.н.д.№1657/2016г. на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

  

 

 

 

                                      2.