Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 19.06.

 

178

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ   

 

На деветнадесети май, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                       ЧЛЕНОВЕ:     МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

 НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

           

С участието на секретаря И.С.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  ПЕТРОВА к.а.н.д. 114/17г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, представлявана от процесуалния пълномощник К Ю Б, срещу решение на Кюстендилския районен съд № 76 от 15.02.2017г., с което е отменено  наказателно постановление № КГ-1841 от 13.06.2016г., издадено от председателя на ДАМТН. В касационната жалба са изложени оплаквания, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

            Ответникът – „Т 96“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г Л Г, оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен. Иска оставянето му в сила.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Предмет на касационна проверка е решение на КРС № 76 от 15.02.2017г. по н.а.х.д. № 1504 по описа на този съд за 2016г., с което е отменено наказателно постановление № КГ-1841 от 13.06.2016г., издадено от председателя на ДАМТН. С наказателното постановление на „Титан – 96“ ЕООД, представлявано от управителя Г Л Г, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 34в, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Прието е, че при извършена проверка с протокол № С-0274/17.11.2015г. на обект –бензин-газ „Юг Ойл“, стопанисван от „Т – 96“ ЕООД, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Дупнишко шосе“ № 5 е установено, че горивото – гориво за дизелови двигатели, доставено в количество 9 001 л по приемо-предавателен протокол № 0000370105/13.11.2015г., се разпространява на пазара с декларация за съответствие № 455/15.10.2015г., издадена от „С ООД за партида ***** и в общо количество 6 300 т. Посочено е за установено, че в обекта липсва поставена на видно място информация за вида на разпространяваната партида течно гориво – гориво за дизелови двигатели. Прието е, че при тези обстоятелства, като е разпространявало на 17.11.2015г. течно гориво – гориво за дизелови двигатели и не е поставило на видно място посочената информация, „Т – 96“ ЕООД, като краен разпространител по см. на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 18б, ал. 4, т. 1 от ЗЧАВ. В предхождащия НП АУАН е изложена аналогична фактическа обстановка, включително с посочване вида на горивото, за който не е поставена на видно място информация, а именно – гориво за дизелови двигатели /вж. л. 1, посл. абзац, АУАН/. АУАН е връчен на управителя на санкционираното дружество на 14.01.2016г. В него Г е записал възраженията си, че не е съгласен с констатациите в АУАН, както и че на таблото ясно и точно са подредени декларациите, издадени от лицензиран доставчик, за всеки вид гориво. Управителят на дружеството е посочил също, че няма право да прави корекции в тези декларации. Последвало е издаване на наказателното постановление на 13.06.2016г., което е връчено на 31.08.2016г. Въззивната жалба е постъпила на 07.09.2016г.

            По делото пред първата съдебна инстанция е приета като доказателство административнонаказателната преписка и са разпитани като свидетели свидетелите по АУАН.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че КРС е постановил валиден и допустим съдебен акт - от надлежен състав на съда, при спазване правилата за родова и местна подсъдност, по редовна и допустима въззивна жалба.  

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Административният съд счита следното:

            За да постанови посочения по-горе резултат, Кюстендилският районен съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че в обстоятелствената част на НП са наведени нови факти относно вида на горивото – гориво за дизелови двигатели, липсващи в АУАН като част от повдигнатото с него обвинение, срещу които санкционираното дружество не е имало възможността да се защити на съответния етап от производството. КРС е счел това за съществено процесуално нарушение. По съществото на спора КРС е приел, че нарушението е формално извършено, но поради обстоятелството, че информация за вида на предлаганото гориво се е съдържала в поставена на табло декларация за съответствие, е приел, че случаят е маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, районният съд е отменил наказателното постановление.

            Решението е неправилно.

            Необоснован от съдържанието на АУАН и НП е изводът на КРС, че с последното са наведени нови факти, относно които с АУАН не е повдигнато обвинение поради липсата на констатации за тях в съдържанието му. Както се посочи, в абзац посл., л. 1 от АУАН е ясно и конкретно посочено – „гориво за дизелови двигатели“. В логическа връзка с тази част от текста на АУАН е следващият абзац 1, л. 2, в който се съдържа констатацията, че именно за това гориво не е поставена на видно място информация за вида му. Т.е. налице е пълно съвпадане между формулираното в АУАН обвинение за извършено нарушение и това, за което е издаден санкционният акт. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, а неправилната решаваща преценка на КРС в обратен смисъл е с последица осъществяване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона.

            Решението е постановено и при касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В нарушение на принципа по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по случая и на изискванията по чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК, уреждащи задълженията на съда във връзка със събиране на доказателствата в наказателния процес за разкриване на обективната истина, районният съд не е извършил проверка чрез събиране на доказателства за релевантните факти, съответно изследване и оценка на събраните относими доказателствени средства. Разпитаните свидетели като такива единствено на съставяне и връчване на АУАН са дали показания, които не допринасят за изясняване на спорното обстоятелство – налице ли е била на видно място в обекта информация за вида на разпространяваното гориво. Като се изхожда от разпоредбата на чл. 18б, ал. 4, т. 1 – 3, следва, че изискването за поставяне на информация за вида на разпространяваното гориво на видно място е самостоятелно изискване, различно от това за поставяне на съответната декларация за съответствие. Езиковото и логическо тълкуване на разпоредбата сочи, че изпълнението на изискването по чл. 18б, ал. 4, т. 3 не замества изпълнението на това по т. 1, независимо, че в декларацията за съответствие се съдържа информация за вида на горивото по конкретната партида. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 4, т. 1 ЗЧАВ изисква поставяне на информация за вида на горивото, което се разпространява от субекта, имащ качеството на „краен разпространител“ по см. § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ чрез стопанисвания от него обект /бензиностанция/ и не касае конкретните доставени партиди. А понятието „видно място“ следва да се възприема като всяко място на територията на обекта, на което са посочени видовете разпространявани горива и тази информация е лесно и непосредствено достъпна, включително и при самите съоръжения за работа с горивата или в близост до тях, на различни видове табла, табели, надписи, на входа на обекта, в сграда, ако има такава или извън нея и т.н. Преценката за това дали е извършено нарушението следва да се извърши едва след установяване на обстоятелствата налице ли е била информация за видовете разпространявани горива, в случая – гориво за дизелови двигатели, съобразно даденото тълкуване на разпоредбата. За тази преценка е необходимо събиране на гласни доказателствени средства в лицето на актосъставителя – Н К Ни на лицето участвало в извършената на 17.11.2015г. проверка и съставяне на Протокол № С-0274/17.11.2015г. – Г С Ц, инспектор към ГД „ККТГ“ при ДАМТН. Чрез разпита на тези свидетели следва установяване на факта налице ли е била към датата на проверката на „видно място“, според даденото от съда тълкуване, информация за вида на горивото - гориво за дизелови двигатели.

            Решаване на делото по същество при неизяснена релевантна фактическа обстановка в нарушение на принципа по чл. 14, ал. 1 от НПК съставлява съществено процесуално нарушение, касационно основание за отмяна на съдебното решение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Следва отмяна на оспорения съдебен акт и на основание бл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ  РЕШИ :

 

            ОТМЕНЯ решение на Кюстендилския районен съд № 76 от 15.02.2017г. по н.а.х.д. 1504/2016г. и Връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

 .

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез връчване преписи на страните.                                                        

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ :