Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 150

                                    гр. Кюстендил, 22.05.2017 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд, в публично заседание на пети май две хиляди и седмнадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

при секретаря С.К. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Демирeвски НАХД № 115 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

           “Х.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалният си представител, е подал касационна жалба срещу решението на КРС № 121/10.03.2017 г. по НАХД № 1975/2016,  с което е потвърдено НП № F-279536/14.11.2016 г. на Директора на офис “Кюстендил” при ТД на НАП София за налагане на “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на ”Х.” ЕООД ***, на основание чл. 179 от ЗДДС за нарушение  по чл. 125 ал. 5 във вр. с чл. 125 ал. 1  от ЗДДС. Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществените процесуални разпоредби, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление.

           Ответната страна, чрез процесуалния си представител юр. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да се остани в сила.

           Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.     

           Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение, на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК ще го остави в сила. Съображенията са следните:

           От фактическа страна се установява, че при извършена проверка в информационната система ПП СУП е установено, че ”Х.” ЕООД *** качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си, като не е подало СД по ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период месец август 2016 г. в ТД на НАП гр. София, офис “Кюстендил в законоустановения срок до 14.09.2016 г. Нарушението е установено при извършена проверка на 15.09.2016 г.

           Съставен е АУАН № F279536/01.11.2016 г. и въз основа на него е издадено НП № F279536/14.11.2016 г. на Директор на офис “Кюстендил” при ТД на НАП София за налагане на “имуществена санкция” в размер  500 лв. на “Х.” ЕООД ***, на основание чл. 179 от ЗДДС за нарушение на чл. 125 ал. 5 във вр. с чл. 125 ал. 1 от ЗДДС.

           При тази фактическа и правна обстановка КРС е потвърдил НП, със съображения за законосъобразност и правилност на наложеното наказание. Приел е, че е налице извършеното нарушение по смисъла на ЗДДС и за жалбоподателя е съществувало задължение за подаване на справка – декларация до 14 число вкл., на месеца, следващ данъчния период  на ДДС. На тази основа се обосновават и изводите за наличие на административното нарушение.

           Предмет на касационния контрол е това решение, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от името на дружеството - нарушител, което определя нейната допустимост.

           Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Кюстендил, което определя териториалната компетентност на Кюстендилския районен съд.

           Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи  и служебно.

           Касационният съд споделя извода на първоинстанционният съд за извършено нарушение от страна на дружеството – жалбоподател.

           Налице е съставомерно деяние – търговското дружество е регистрирано по ЗДДС лице, което е задължено за всеки данъчен период да подава справка – декларация по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. В случая, видно от доказателствата по делото, за данъчен период 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г., справката не е подадена до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, т.е. до 14.09.2015 г., вкл. Съгласно чл. 125 ал. 4 от ЗДДС, задължението съществува и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършвало или получавало доставки или придобивания или не е осъществило внос за съответния данъчен период. Изпълнителното деяние по чл. 125 ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗДДС е бездействие и съставът на нарушението е осъществен с пропускането на предвидения от закона срок за изпълнение на задължението. Без значение е наличието на вреди за фиска от неизпълнението на същото. Вредните последици не са и критерий за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието е формално и вредните последици не са съставомерен признак. В случая наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер и в този смисъл АНО е съобразил отсъствието на ощетяване на фиска. От друга страна, по делото няма доказателства, че съществува въобще подадена декларация, дори и след законовоустановения срок. В този смисъл не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Издаденото НП е законосъобразно, издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което касационната инстанция ще го остави в сила.

           Предвид посочените фактически и правни  съображения и при условията на чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд ще остави в сила обжалваното решение.

           Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

 

 

 

 

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решението на КРС № 121/10.03.2017 г. по НАХД № 1975/2016 год. по описа за 2016 г.            

           Решението е окончателно.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                       Председател:

                                                                              Членове: