Р Е Ш Е Н И Е

 30.05.2017 г.

 

     Номер      160             2017 година               град Кюстендил

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

     Кюстендилски административен съд               

     на пети май                                           2017 година

     В открито заседание в следния състав:

 

                                     Председател: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                          Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                    

                                                   НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

     Секретар: С.К.

     С участието на прокурора: Марияна Сиракова

     Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

     КАНД № 117 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител Ренета Шаламанова, обжалва изцяло Решение № 120/08.03.2017 г. на Дупнишкия районен съд по НАХД № 1155 по описа на същия съд за 2016 г.,с което е отменено Наказателно постановление № КГ-1821/24.06.2016 г. на Председателя на ДАМТН, с което на осн. чл. 34в ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух  на  “Н.Г.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.П.Г., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение по чл. 18б ал. 3 т. 2 от ЗЧАВ. Твърдят се оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението, съответно потвърждаване на НП.

Ответната страна се представлява по делото от управителя на дружеството и от адв. З..

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата, съответно законосъобразност на решението на ДРС.

Жалбата се явява основателна.

В разглеждания по делото случай,отговорността на нарушителя е осъществена за това, че по време и на място посочени в АУАН и НП – 17.11.2015 г., е извършена проверка /Протокол № С – 0341/17.11.2015 г./ в търговски обект – бензино и газстанция управлявана от “Н.Г.” ЕООД, ***, с управител и представляващ я Н.П.Г., при която е констатирано следното:

Течно гориво за дизелови двигатели се разпространява на пазара с Декларация за съответствие с № 0277/26.10.2015 г., издадена от „Л.Б.“ ЕООД, за партида № 0227, в общо количество 3300 тона.

При проверката на бензиностанцията, която по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ представлява краен разпространител на течно гориво, дружеството е било длъжно при поискване да предостави на контролните органи заверено копие от декларация за съответствие по чл. 18б ал. 1 т. 2 от ЗЧАВ на проверяваното гориво и копие от документа за експедиция. Посочените документи са предоставени на контролните органи, при което е констатирано, че представеното копие на декларацията за съответствие не отговаря на изискванията по чл. 18б ал. 1 т. 2 от ЗЧАВ, а именно: липсва запис, от който да е видно количеството на разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели, лицето, на което течното гориво е предоставено за разпространение, а именно „Н.Г.“ ЕООД, дата и номер на документа за експедиция.

За констатираното нарушение на чл. 18 ал. 3 т. 2 от ЗЧАВ е съставен АУАН № А-636/15.01.2016 г., който е връчен на Ганчев на същия ден. Срещу АУАН е подадено възражение вх. № 84-02-8-6/20.01.2016 г. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното пред ДРС,НП № КГ-1821/24.06.2016 г. на Председателя на ДАМТН, с което на  “Н.Г.” ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., на основание чл. 34в ал. 1 от ЗЧАВ.

По така обжалваното НП, ДРС е постановил решение, като е отменил същото изцяло поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на жалбоподателя да се защити в пълен обем.

В пределите на служебната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК,настоящият касационен състав счита, че решението на ДРС е постановено при неспазване на принципа на служебното начало.

ДРС правилно е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на предоставената им компетентност и при спазване разпоредбите на ЗАНН. Първоинстанционният съд е следвало обаче, да предприеме необходимите действия по указване и разпределяне на доказателствената тежест за всяка от страните в производството, с цел събиране на относимите и допустими доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата по издаване на атакуваното НП.   

С оглед формирания извод на ДРС за недоказаност на административното нарушение, поради противоречие в обективираните данни, настоящият касационен състав счита, че събраните доказателства са недостатъчни, за да обосноват крайното решение за неосъществено нарушение по чл. 18б ал. 3 т. 2 от ЗЧАВ. От представените доказателства е видно, че дружеството – жалбоподател се явява „краен разпространител“ по см. на § 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ, поради което за него възниква задължението да не разпространява течни горива на пазара, които не отговарят на някое от изискванията за качество,както и че при поискване от контролните органи следва да предостави изискуемите се за това документи със съдържанието по чл. 18б ал. 1 т. 2 от ЗЧАВ. Събраният доказателствен материал обаче не установява по категоричен начин, дали тези изисквания са спазени или не. Първоинстанционният съд не е събрал доказателства, които да позволят извършване на служебната проверка, относно това предоставени ли са или не документи, които да съответстват на изискванията  определени в чл. 18 ал. 1 т. 2 от ЗЧАВ. Не е изяснен въпросът имало ли е декларация издадена на фирмата за съответствие на качеството, от която тръгва покупката – от „Н.Т.“ към „Н.Г.“, както твърди свидетелят по протокола за проверка от 17.11.2015 г. П.Г.. Представена ли е същата на контролните органи към 20 часа в деня на проверката, както той твърди, а същите са отказали да „поправят протоколите“ защото бързали и т.н. Следвало е св. П.Г. да бъде преразпитан, както и свидетелите К.П. и В.Н., с оглед изясняване на това спорно обстоятелство, съответно да бъде изискана тази декларация от дружеството - жалбоподател, за която се твърди, че е била представена. След събиране на относимите доказателства по делото, следва да бъде извършена и преценката по съществото на спора, което реално не е извършено от съда. Липсата на подобно произнасяне формира допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.  

Наведените оплаквания за незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция, касационният състав счита за основателни.  

Решението на ДРС се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка, доколкото съдът не е проявил нужната процесулна активност да стори това. В този смисъл решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС, като бъдат изпълнени дадените по – горе указания.

 

 

     Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК  във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

 

                     Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 120/08.03.2017 г. на Дупнишкия районен съд по НАХД № 1155 по описа на същия съд за 2016 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: