Р Е Ш Е Н И Е

   198                                                                  10.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети юни                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 118 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Младши експерт Р. П. Ш. като пълномощник на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ с административен адрес: гр.София, община Столична, бул.“Г.М.Димитров“ №52а обжалва решението по а.н.д.№1157/2016г. по описа на РС – Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът „Н.Г.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление *** чрез упълномощения представител намира жалбата за неоснователна и моли решението на съда да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, сочейки, че съдебното решение е необосновано като несъобразено с доказателствата по делото и моли да се отмени като се потвърди НП.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №КГ-1823/24.06.2016. на Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ на „Н.Г.“ ЕООД на основание чл.34в, ал.1 от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че обвинението касае извършена проверка на 18.11.2015г. от контролните органи на ДАМТН на обект бензиностанция в с.Самораново, стопанисван от „Н.Г.“ ЕООД, при която е установено, че в обекта липса поставена на видно място информация за качеството на разпространяваната партида течно гориво, определена в чл.6, т.1 от Приложение №1 от НИКТГУРНТК. От показанията на св.Г. /управител на бензиностанцията/ съдът е установил, че при извършване на проверката е имало поставена на касата папка, в която са се намирали изискванията за качеството на горивото по Пр.1 и 2 от Наредбата.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъорбазност на НП. Според съда, са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП. Първото е свързано с обстоятелството, че едва в НП е посочено качеството на дружеството като „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, което е нарушило правото му на защита срещу нарушението. Второто нарушение съдът е свързал с неяснота как е установена липсата на информация за качеството на горивото на видно място. По съществото на спора съдът е приел, че нарушението е недоказано, имайки предвид показанията на св.Г.. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на НП.

От материалите по делото е безспорно установено, че в деня на проверката дружеството в качеството на „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, стопанисващо бензиностанция /място по чл.3, ал.1, т.5 от закона/ е имало задължение да постави на видно място информацията по чл.18б, ал.4 от закона, включваща по т.2 изискванията за качество, определени в Наредбата по чл.8, ал.1. С оглед вида и обема на обвинението в АУАН и НП, изискванията касаят качеството на автомобилния бензин А-95Н. Следователно, приложими са изискванията по Приложение №1 към чл.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /обн. ДВ, бр.66/25.07.2003г., изм. и доп./. Видно от цитираното Приложение, изискванията за качество са изброени в табличен вид /два броя таблици/ и съдържат множество различни показатели с подгрупи /съдържане на октаново число, олово, сяра, окисление, съдържание на смоли, въглеводородни групи, бензен, кислород, кислородосъдържащи съединения, налягане на парите, дестилационни характеристики, индекс на летливост, съдържание на манган и биоетанол/. От показанията на св.Г. съдът е установил, че информацията по Приложение №1 се е намирала в бензиностанцията, отпечатана на хартиен носител в папка, поставена до касата в обекта. Показанията на свидетеля правилно са кредитирани от съда като обективни и достоверни, т.к. не са опровергани от останалия доказателствен материал. Останалите гласни доказателства, събрани посредством разпита на служителите от ДАМТН, не дават яснота относно нарушението, а протоколът от проверката не съдържа релевантния за нарушението факт дали в обекта се е намирала информацията по чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ и ако е била налична, къде точно се е намирала и мястото било ли е видно. Следователно, спорният въпрос по делото е дали местонахождението на информацията е отговаряло на законовото изискване за „видно място“. Липсата на легална дефиниция на използвания в чл.18б, ал.4 от ЗЧАВ термин „видно място“ налага преценка за неговото съдържание от гледна точка на общоприетия смисъл. „Видно“ е това място, до което клиентите имат свободно зрително поле без необходимост от опосредяване от други лица. В случая по делото, местонахождението на папката с информацията е било на място, до което клиентите са имали непосредствен достъп, а видът на информацията е давал възможност за свободен преглед на нейното съдържание. Сравнително големия обем на дължимата информацията /по няколко листа за всеки вид гориво/ прави практически неприложима възможността информацията да е качена на друг носител и обявена по друг начин /чрез залепване на стена или табло на стената/. Липсата на уредени в закона конкретни изисквания за „видно място“ дава възможност за различни проявления в практиката на изпълнението на законовото правило. Изводът от изложеното е, че АНО не е доказал извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Решението на районния съд за отмяна на НП е правилно като краен резултат.

Като допълнителни мотиви във връзка с останалите възражения в жалбата касационният съд ще посочи, че е спазена процедурата по издаване на НП. Липсата на посочване на качеството на дружеството като „краен разпространител“ в съдържанието на АУАН не е нарушило правото му на защита, т.к. във фактическите обстоятелства по описанието се съдържат включените в дефиницията по §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ правни характеристики.

Изложеното мотивира касационният съд да остави в сила оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №117/08.03.2017г. по а.н.д.№1157/2016г. по описа на РС-Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.