Р Е Ш Е Н И Е

     175                                                                12.06.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и шести май                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                     2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря А.М.

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 121 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.А.Т. *** като пълномощник на К.К.Д., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.”Г.” №35, ет.1 обжалва решението по а.н.д.№2138/2016г. на КРС. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила се свързва с необсъждане на възраженията в жалбата срещу НП в нарушение на принципа на чл.14 от НПК. Нарушенията на закона поради неправилното му прилагане се свързват с нарушения на чл.37, чл.40, чл.42, чл.43, чл.47, чл.52, чл.53, чл.54, чл.57 и чл.58 от ЗАНН /включително неясно нарушение и неточна правна квалификация на санкционната норма/, липса на извършено деяние и изтекъл 3-месечен срок за съставяне на АУАН съгласно чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, евентуално отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответното РУ – Кюстендил при ОД на МВР - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки че не са налице касационни основания за отмяна на решението на съда, което намира за законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №К-640/06.10.2016г. на началника на РУ – Кюстендил при ОД на МВР - Кюстендил, с което за нарушение на чл.56, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ на К.К.Д. на основание чл.212 от закона е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че Д. е притежавал разрешение за съхранение на оръжие – пушка „ИЖ” кал.12 №В-10386, издадено от РУП – Кюстендил със срок на валидност до 31.03.2016г. На 20.04.2016г. е предал на съхранение оръжието в Служба „КОС” при ОД на МВР – Кюстендил, като в даденото обяснение е посочил, че поради заминаване в Италия за започване на работа не е могъл в срок да поиска продължаване на разрешението. По случая е образувана прокурорска проверка, а с Постановление от 31.05.2016г. е постановен отказ за образуване на наказателно производство. На 08.08.2016г. срещу Д. е съставен АУАН с обвинение, че за времето от 31.03.2016г. до 20.04.2016г е съхранявал ловното оръжие при изтекъл срок на издаденото разрешение.

            От така установената фактическа обстановка по делото съдът е формирал правен извод за законосъобразно проведена административнонаказателна процедура и доказаност на нарушението. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Съдебното решение има съдържанието по чл.339, ал.1 и 2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Съдът е посочил възраженията на жалбоподателя, съдържанието на оспореното НП, основанията по спазване на процесуалния и материалния закон в рамките на административнонаказателната процедура и решението си по казуса. Решението на съда /диспозитива/ съответства на мотивите за доказаност на нарушението. Ноторно известно е, че със сила на присъдено нещо се ползва диспозитива на решението, като мотивите изясняват волята на органа. Макар и фрагментарно, съдът е обсъдил възраженията в жалбата, сочейки че същите са неоснователни, т.к. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а АУАН и НП имат съдържанието по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като некоректното посочване на санкционната норма на чл.212, ал.2 от ЗОБВВПИ, поради липсата на такава алинея, не засяга правото на защита на дееца, не представлява съществено процесуално нарушение и не е резултат от неправилно приложение на материалния закон. Посочените мотиви на съда в своята цялост дават отговор на извършената от съда проверка за законосъобразност на НП и ясно сочат волята на съда за неговото потвърждаване. Следователно, съдът е спазил принципа на чл.14 от НПК за взимане на решението по вътрешно убеждение, основано на обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване. Възражението на касатора за обратното е неоснователно.

Правилни са изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Налице е компетентност на актосъставителя съгласно регламентацията на чл.215, ал.1 от ЗОБВВПИ и на наказващия орган поради изпълнена делегация по чл.215, ал.2 от закона във връзка с издадената заповед №8121з-948/08.12.2014г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП имат реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно органите - издатели, описанието на нарушението като дата и място и обстоятелствата по неговото извършване, персонализацията на дееца, нарушената правна норма, вида и размера на наказанието по съответния санкционен състав. Описанието на нарушението е свързано със задължението по чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ. От изложението е видно, че отговорността на дееца е ангажирана за това, че съхранява огнестрелното оръжие без да има валидно разрешение. Останалите фактически обстоятелства относно изтичането на срока на предходното разрешение и подаването на ново заявление след срока служат за обосноваване изводите на органа относно времевия период на нарушението и не формират извод за друго нарушение или неясно предявено обвинение със смесване на различни фактически състави. Правилен е извода на съда, че неправилното посочване в НП на състава на чл.212, ал.2 от ЗОБВВПИ, която алинея не съществува, не е съществено нарушение в правната квалификация на наложеното наказание. Правната квалификация има подчинено значение спрямо фактическата такава, а наличието само на един законов тест без отделни алинеи не нарушава правото на защита на нарушителя да разбере обвинението и се защити срещу него. Обвинението съдържа всички съставомерни за отговорността юридически факти, включени в чл.212 от закона. АУАН и НП са връчени на нарушителя, който не е възразил в съдържанието на АУАН и не е подал писмени възражения в законовия срок.

Неоснователно е възражението на касатора за изтекъл 3-месечен давностен срок за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Деянието е довършено на 20.04.2016г. Образувана е полицейска преписка, която е изпратена на РП – Кюстендил на 09.05.2016г., а РП е постановила отказ да образува наказателно производство на 02.06.2016г. АУАН е съставен на 08.08.2016г. Съгласно ТР №112/1612.1982г. по н.д.№96/1982г., ОСНК на ВС на РБ институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и за давносттта по чл.34 от ЗАНН, което разрешение е споделено и в ТП №1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д.№1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. С оглед на изложеното, на основание чл.81, ал.2 от НК 3-месечната давност от откриване на нарушителя е започнала да тече от 20.04.2016г. и е прекъсната на 09.05.2015г. с образуване на прокурорската преписка за извършеното от нарушителя деяние. От 02.06.2016г. е започнала да тече нова давност. Следователно, към датата на съставяне на АУАН не е изтекла предвидената в закона 3-месечна давност от откриване на нарушителя, като не е изтекла и 1-годишната такава от извършване на нарушението.

Правилен е извода на съда и за доказаност на деянието. От събраните по делото доказателства районния съд е установил, че притежаваното от дееца разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие е изтекло преди периода на нарушението, като разрешението за неговото подновяване е подадено на крайната дата от този период. През цялото това време Д. е съхранявал оръжието без валидно разрешение, нарушавайки правилото на чл.56, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ. Нарушението е наказуемо по текста на чл.212 от закона. Наложеният с НП размер на глобата е минималния предвиден в закона, поради което е съобразен с критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН и с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

 На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №139/21.03.2017г. по а.н.д.№2138/2016г. на РС – Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

  

 

 

                                      2.