Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 136

                                                     гр.Кюстендил, 10.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар С.К. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №122/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

             Началникът на сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил обжалва решение №127/10.03.2017г. на КРС, постановено по АНД №1429/2016г., с което е отменено НП №14-1139-000822/23.07.2014г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на наказателното постановление.

             Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалба и оставане в сила въззивното решение.        

             Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

                Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №127/10.03.2017г., постановено по АНД №1429/2016г., с което е отменено НП №14-1139-000822/23.07.2014г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил. Т.Д.В. *** е санкционирана на основание чл.315, ал.2 във вр.с ал.1, т.1 от КЗ /отм./ като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за повторно извършено нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.

              КРС е формирал извод за незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с формулиране и квалифициране на обвинението.

              Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

              В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. След анализ на събрания доказателствен материал и преценка обосноваността и правилността на въззивния съдебен акт, КАС счита, че същия е законосъобразен, по следните съображения:

               Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по жалба на Т.Д.В. ***-1139-000822/23.07.2014г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, с което нарушителката е привлечена към отговорност, за това че на 08.07.2014г. в гр.Кюстендил, по бул. „Македония“ е управлявала МПС, собственост на В Д, без валидна застрахова „Гражданска отговорност“. Нарушението е установено с техническо средство РСОД фабр.№Д20КСТ070446. Прието е също така, че деянието е извършено повторно, доколкото има връчено НП №450/11.09.2012г. 

 

Събраните писмени и гласни доказателства КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при формулиране на обвинението с оглед установената фактическа обстановка. Разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ е както санкционна, така и материалноправна, доколкото едновременно  визира правило за поведение за собствениците и водачите на МПС и санкция при неизпълнението му. Тя регламентира задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за два вида субекти – собствениците на МПС и лицата, управляващи МПС, във връзка с чието притежаване и използване е необходима такава застраховка, а така също определя размера на санкцията при неизпълнението на въведеното задължение. Безспорно в настоящия случай е, че Т.В. е управлявала МПС, собственост на Васил Димитров, т.е. явява се водач ползвател, поради което попада във втория кръг субекти, за които възниква задължението по чл.315, ал.1 от КЗ, т.е. явява се лице, което във връзка с използването на МПС следва да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Формулирайки обвинение за водач собственик на МПС, АНО е допуснал нарушението визирано от жалбоподателя. Липсва корелация между повдигнатото обвинение и изложените фактически твърдения в АУАН и НП – от една страна е доказано, че водача на МПС-то е ползвател, а от друга страна се привлича към отговорност за неизпълнение на задължение, възникващо за собственика на МПС. Волята на АНО не е ясно изразена, доколкото отразената чрез словесното описание на административното нарушение не съответства на установената фактическа обстановка. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, което в случая е съществено, тъй като е ангажирана административнонаказателната му отговорност за деяние, което не може да му се вмени във вина.

             Като е отменил НП, КРС е постановил правилен съдебен акт. Въззивното решение ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на отменителните основания по чл.348, ал.1 от НПК.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

                                                              Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №127/10.03.2017г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №1429/2016г.

  Решението е окончателно.

             

                                                 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: