Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                      № 157

гр.Кюстендил, 23.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар И.С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №124/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            „ТИТАН 96“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г Л Г чрез пълномощника адвокат В.П. *** обжалва решение №69/13.02.2017г. на КРС, постановено по АНД №2072/2016г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на санкцията.

            Ответникът чрез процесуалния представител излага съображения за неоснователност на касационната жалбата и оставане в сила на въззивното решение.         

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №69/13.02.2017г. на КРС, постановено по АНД №2072/2016г. Със същото е потвърдено НП №КН-3-ДНСК-177/24.11.2016г. на зам.началник ДНСК – София, с което „ТИТАН 96“ ЕООД гр.Кюстендил е санкционирано на основание чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ за нарушение на чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

        КРС е формирал правен извод за законосъобразност на НП, като издадено при спазване разпоредбите на ЗАНН, както и поради доказаност на административното нарушение.

  Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. След обсъждане посочените от касатора пороци на оспореното решение и проверка съответствието на въззивния съдебен акт с материалния закон,  КАС намира  следното:  

              Производството пред районния съд е започнало по жалба на „ТИТАН 96“ ЕООД гр.Кюстендил срещу НП №КН-3-ДНСК-177/24.11.2016г. на зам.началник ДНСК – София. Прието е, че на 18.10.2016г. дружеството в качеството му на възложител ползва строеж „Бензиностанция, газостанция, метанстанция и търговски обект“, находящ се в ПИ ІХ, кв.8 по плана на гр.Кюстендил, ул.“Овощарска“, без да е въведен в експлоатация от компетентните органи по чл.177, ал.2 от ЗУТ, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Констатирано е с КА №1/18.10.2016г., че строежа е първа категория, че е в завършен вид и се ползва за продажба на бензин, дизел, газ и метан, както и че търговския обект също е завършен и се ползва по предназначение.

              Пред касационния съд са представени и приети писмени доказателства, установяващи издаване на акт за първоначален технически преглед на строежа, издаване на заповеди за провеждане на 72-часови проби при експлоатационни условия на техническото оборудване на строежа и протоколи, съставени на основание Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както и разрешение за ползване №СТ-05-1781/13.12.2016г., издадено от ДНСК.

              Решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване на НП са обосновани с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото.  Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние, съставляващо ползване на строеж от първа категория, без това да е разрешено по установения законов ред – чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ. Предметът на предявеното обвинение определя и предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него. Така се очертават рамките на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. В АУАН и в НП е посочено, че строежа не е въведен в експлоатация, но се ползва по предназначение. Тази констатация касационната инстанция счита, че не е оборена от жалбоподателя с представените писмени доказателства. Релевираното възражение, че в деня на проверката са провеждани 72-часови проби при експлоатационни условия, не може да се приеме за доказано, доколкото макар да са издадени заповеди по чл.7, т.17 от Наредба №3/31.07.2003г. от възложителя на строежа, не са съставени съответните протоколи – Приложение №17 към чл.7, т.17 от Наредбата. Представените писмени доказателствени средства са за извършване на сервизни/гаранционни дейности по поддръжката на оборудването на строежа. Те не са със съдържанието на Приложение №17 и в този смисъл не се установява спазване на процедурата по Наредбата за провеждане на 72-часови проби.

 В аспекта на изложеното, анализът на събраните писмени и гласни доказателства, сочи на доказаност на описаното деяние по чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, ал.2 от ЗУТ. Писменото доказателство ангажирано в касационното производство – разрешение за ползване №СТ-05-1781/13.12.2016г., издадено от ДНСК, доказва безспорно изпълнителното деяние – ползване на строеж от първа категория на 18.10.2016г., без да е въведен в експлоатация. Административното нарушение правилно е скрепено с нормата по чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ. Наложената имуществена санкция е в размер, определен при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН за определяне размера на наказанието. В този аспект са правилни изводите на въззивния съд за съответствие на санкцията с тежестта на нарушението и разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

   Гореизложеното обуславя правилност на съдебния акт на КРС, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на основанията по чл.348, ал.1 от НПК.

              Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

   ОСТАВЯ В СИЛА  решение №69/13.02.2017г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №2072/2016г.

               Решението е окончателно.

                                                

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

                                                   ЧЛЕНОВЕ: