Р Е Ш Е Н И Е

                                     173                                12.06.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Административен съд - Кюстендил                                                                                     

на двадесет и шести май                                                              две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря А.М.

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 126 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Началникът на РУ – Дупница с административен адрес: гр.Дупница, ул.”Б.” №* обжалва решението по а.н.д.№1322/2016г. на ДРС. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва със спазване на административнопроцесуалните правила по издаване на НП и доказаност на нарушението. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В с.з. касаторът не се представлява.

            Ответникът А.Й.О. *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, намирайки че не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за законосъобразно и моли да се потвърди.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на  легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна, но с друг правен резултат от оспорването. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0348-000982/09.06.2016г. на началника на РУ - Дупница, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на А.Й.О. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 30.05.2016г. около 19.00 часа на ПП-1, Е-79 О. е управлявал лек автомобил м.“М.“ с рег.№КН****ВК, като при спирането му за проверка от служители на пътна полиция е установено, че същият управлява автомобила с изтекъл срок на валидност на СУ на МПС.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за неоснователност на оспорването, поради доказаност на нарушението и относима правна квалификация. Според съда, деецът е притежавал СУ на МПС от категорията на управляваното МПС със срок на валидност до 21.06.2015г., което не е подновено по искане на водача, поради което към датата на нарушението 30.05.2016г. е бил правоспособен водач, но със СУ на МПС с изтекъл срок на валидност. По отношение на размера на наказанието съдът е приел законосъобразност на същото, наложено в минимума по санкционната норма без възможност за налагане на по-леко. Като краен извод в мотивите съдът е посочил, че ще потвърди НП, но в диспозитива на решението е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението обаче е неправилно като постановено при наличие на съществено процесуално нарушение. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл.339, ал.1 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП налага извода, че в решението на районния съд по оспореното НП следва да има пълно съответствие /конекситет/ между мотивите на съда и решението по касуза /т.нар. диспозитив/. Мотивите служат за обосноваване на решението – съдържат страните, техните възражения, описание на оспореното НП и становището на съда по законосъобразността на акта и доводите на страните.

В случая по делото на районния съд, решението не изпълнява изискванията на закона за надлежно съдържание. Мотивите на съда са свързани със становище за законосъобразност на НП, а диспозитива – за незаконосъобразност, т.к. НП е отменено. Изложеното се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, т.2 от НПК. Противоречието между мотиви и диспозитив е толкова съществено, че може да се приравни на липса на надлежни мотиви. Ноторно известно е, че само диспозитивът на съдебния акт формира сила на присъдено нещо и обвързва с правния резултат страните в производството. С диспозитива на решението на районния съд се създава привидност на отречени права за административно наказване, каквато не съществува. Мотивите по никакъв начин не обслужват решението по делото. В този смисъл не е ясна волята на съда за постановеното решение. Волята за отмяна на НП е без надлежни, обосноваващи я мотиви. В административнонаказателния процес, както и в наказателния процес, институтът на явната фактическа грешка е неприложим.

Наличието на допуснатото съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебното решение го прави неправилно. На основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК решението следва да се отмени без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

При условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде самостоятелна и обоснована правна преценка за нарушението с неговите съставомерните елементи от обективна и субективна страна, включително за вида и размера на наказанието, като обоснове решението си по делото /диспозитива/ със съответстващите към него правни изводи /мотиви/.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 121/10.03.2017г. по а.н.д. №1322/2016г. на РС - Дупница.

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                

 

 

       2.